Ми няма с излагаме пред лунатиците!
Фют, ти как се беше барнал кат ходи на Луната с нашето селянче?
П.П. Не ми думай че си бил по рога, опашка и копитца!
Първо - наздраве
, второ - казват се лунари и трето- не съм бил на Луната.
....
....Тая светлина вървеше със светкавична бързина все по-нагоре и по-нагоре. Скоро апаратът заприлича на малка комета с дълга опашка, която летеше към небесата, където я чакаха хиляди звезди, наизлезли да я посрещнат.
Подир половин час „Светкавица“ се виждаше като малка звезда, която чертаеше тънък път от светлина, а после се изгуби от погледа на събрания народ.
А Луната спокойно и бавно се издигаше. Пълна, закръглена, хубава, тя следваше своя вечен път между звездите.
Ян Бибиян и Калчо дълго наблюдаваха как Земята постепенно и със страшна бързина се отдалечаваше от тях и най-после изчезна. Тогава те устремиха поглед към Луната — тяхната цел.
— Ето ни вече на път! — рече Ян Бибиян.
— Да, най-после — каза Калчо — мечтите ти се сбъднаха, Ян Бибиян.
— Да, мечтите ти се сбъднаха, Ян Бибиян — чу се един трети глас зад тях.
Ян Бибиян бързо и изненадано се обърна. Зад него в кабината стоеше Фют и се смееше лукаво.
— Фют! — извика гневно Ян Бибиян. — Какво търсиш тук?
— Придружавам те, мой стари приятелю.
— Значи, ти искаш пак да ти откъсна опашката. Радвам се, защото може да ми дотрябва на Луната.
— Не се безпокой, мой стари приятелю, аз само те изпращам. Аз съм с тебе само до границата, до която има сила влиянието на Земята, след това те напущам. Аз нямам работа на Луната; моята мисия е долу на Земята между хората. Ето подир една минута ти си вече на 50 хиляди километра над Земята. Дотук е моят път. Не ти ли е приятно да те изпращам?
— Така и така си се качил, ела с мене на Луната! — каза шеговито Ян Бибиян.
— Нали ти казах,
моята мисия е на Земята между хората. Те имат нужда от дяволи.Калчо мълчеше намръщен. Той гледаше с неприязън към Фют и се чудеше защо Ян Бибиян не го убие с невидимите и всеунищожаващи лъчи, които можеше да произвежда техният апарат.
— Ето предела на Земята. Прощавай, Ян Бибиян, завиждам на смелостта ти и ти пожелавам добър път!
И той изчезна. ..../