Калифорнийската златна треска започва през 1848 г. Мераклиите идват на тълпи. Само малък процент от миньорите обаче забогатяват от добива. Но пък много други стават богати, осигурявайки на заселниците транспортна инфраструктура, жилища, храни и забавления…Същото започва да се случва сега – с тази разлика, че мераклиите бързат не към Калифорния, а към Луната. И са добре въоръжени с пари, и са жадни за печалба. Какво подтиква толкова много частни компании като да искат да „стъпят“ на Луната?
Космическият инженер и предприемач Денис Уинго е измислил термина „лунна треска“ през 2004 г., използвайки го в своята книга „Лунна треска: Подобряване на живота на Земята чрез ресурсите на Луната“. Сега лунната треска е факт.
Подклаждат я предприемачи, които мечтаят за тлъсти печалби от спътника на Земята. Водещи сред тях са шепа частни компании, които развиват малки лунни апарати и роувъри, за да изследват Луната.
На 21 февруари първата лунна мисия потегли на борда на ракета „Falcon 9“. „Beresheet“, построена от израелската „SpaceIL“, беше пратена като вторичен товар, споделяйки пътуването с индонезийския комуникационен спътник „PSN-6“.
След достигане на геостационарна трансферна орбита „Beresheet“ и комуникационният сателит се отделиха от „Falcon 9“. Комуникационният сателит ще се придвижи към геостационарна земна орбита. „Beresheet“ обаче продължава да се издига. В началото на април космическият кораб ще влезе в лунната орбита. След това ще се приземи на Луната.
Израелската „Aerospace Industries“ – компанията, която построи кабината за „SpaceIL“ – обяви през януари планове да си партнира с германската „OHB“, за да предложи на Европейската космическа агенция комерсиална услуга за доставка на полезен товар до Луната.
СтимулътКакво подтиква частни компании като „SpaceIL“ да се натискат в тази надпревара към Луната? Голям принос има наградата „Google Lunar X“ (GLXP) – конкурс, който обеща 20 милиона долара за първия частно-финансиран екип, готов да приземи робот на Луната, да измине повече от 500 метра и да предаде образи с висока разделителна способност и видеоклипове в рамките на уречен краен срок.
Това беше голям фактор. Десетки отбори се включиха в конкурса. Крайният срок изтече миналата година. Нямаше победител за голямата награда, но някои от отборите получиха по-малки награди за разработките си.
Освен „SpaceIL“ има и други GLXP екипи, които са все още активни. „Astrobotic Technology“ планира да пусне своя първи космически кораб – „Peregrine“ – още през 2020 г. или в началото на 2021 г. на борда на ракета „Atlas V“. „Moon Express“ подписа договор с „Rocket Lab“ за пет пускания на ракетата си „Electron“.
Японската компания „ispace inc“ (да не се бърка с китайската ракетна компания „iSpace“) сключи договор за две излитания на борда на „Falcon 9“, първо през 2020 г. и после през 2021 г. Други активни екипи включват „TeamIndus“ в Индия и „PTScientists“ в Германия.
Програмата на НАСА за комерсиални доставки на полезен товар до Луната – CLPS (чете се „клипс“) – добавя допълнителен стимул. По нея НАСА ще закупи услугите на частни компании, които ще изпращат малки луноходи и роувъри на Луната. Целите включват проучване, използване на локални ресурси (ISRU) и развитие на „лунна наука“.
CLPS ще осигури до 2,6 млрд. долара договори през следващите 10 години. Първата мисия по програмата може да бъде стартирана още в края на тази година.
Минно дело на ЛунатаМинното дело навярно е първата индустрия, която ще процъфти на Луната, пише The Space Review. На 29 ноември НАСА обяви подбора на девет компании, които имат право да се конкурират за договори по програмата CLPS. Включени са „Astrobotic Technology“ и „Moon Express“ – две от компаниите, които се състезаваха в конкурса GLXP.
Програмата на НАСА допуска само американски компании, но два от чуждестранните екипи, участвали в конкурса, понастоящем са подизпълнители на американски фирми, които се конкурират за договори по CLPS: „ispace inc“ работи с „Draper Laboratory“ и „TeamIndus“ в екип, воден от „Orbit Beyond“. За договор по CLPS се конкурират също така „Deep Space Systems“, „Firefly Aerospace“, „Intuitive Machines“, „Lockheed Martin“ и „Masten Space Systems“.
Същевременно „Blue Origin“ разработва много по-голям лунен роувър, наречен „Blue Moon“, който ще може да кацне с няколко тона товар на Луната. А германските компании „OHB“ и „MT Aerospace“ са наели новата ракета „Blue Glenn“ и кабината на „Blue Moon“, за да прехвърлят полезен товар на Луната през 2023 г.
Апаратите за кацане на Луната ще бъдат изпратени на много места на спътника на Земята, за да ни кажат повече за наличните там ресурси. Роувърите, които включват лаборатории за анализ на проби, като този на борда на марсохода „Curiosity“, ще предоставят информация за съставките на лунните скали и почвата.
Има вероятност да се намерят залежи на злато, метали от групата на платината и редкоземните метали. Особено обещаващи в това отношение са многобройните ударни кратери по повърхността на Луната. В подобни кратери от удари на астероиди в Земята досега са намирани обещаващо високи концентрации на благородни метали. Добивът на ценни метали може да се превърне в основна индустрия на Луната.
Туризъм и лунни суровиниНо благородните метали не са единственият начин, по който предприемачите могат да станат богати от стъпването на Луната. Има много методи те да се възползват от този засилен интерес към земния спътник. Лунната транспортна инфраструктура, например, е ключова възможност не само за роботизираните сонди, но и за превоз на товари и на астронавти.
За да се намалят разходите, има спешна необходимост от супер тежкотоварна ракета за многократна употреба. Тук пък идва ред на Илън Мъск и неговата SpaceX. Системата за изстрелване на SpaceX е за многократна употреба и може да прати космически кораб във високата елиптична орбита на Земята, където да бъде зареждан чрез танкерни превозни средства.
Разчитайки на орбитално зареждане, корабът може да приземи много тонове товари или голям екипаж на Луната и да се върне на Земята, без да е необходимо да се зарежда на Луната. Очаква се тестовите полети на маломерна версия на космическия кораб да започнат по-късно тази година. Пълномащабно превозно средство от този вид може да бъде готово за тестове на полети през 2020 г.
Лунният туризъм е друг начин за генериране на пари от Луната. Първият лунен турист вероятно ще бъде Юсаку Маезава – японски милиардер, който вече е купил полет около Луната в космически кораб за себе си и за шест до осем артисти, които възнамерява да покани на пътуването. Този полет може да се случи още през 2023 г.
Робърт Бигелоу, главен изпълнителен директор на „Bigelow Aerospace“, пък мечтае да създаде съоръжения на лунната повърхност, които биха могли да приемат туристи и други гости. Първата лунна база може да бъде създадена до края на 2020 г., вероятно в северните или южните полярни региони на Луната.
Роботизираните сонди вече показаха индикации за наличие на значителни количества вода в някои от кратерите, които лежат във вечен мрак близо до полюсите. Ако тази вода е във форма, която е лесно достъпна, като например повърхностен лед, тя ще бъде ценен ресурс за базите. Развиващите се сега апарати и роувъри скоро ще отговорят на въпроса за достъпността на водата в полярните кратери.
Освен за пиене, водата може да се използва за производство на водород и кислород, които пък да се използват като ракетни горива, за захранване на горивни клетки и за осигуряване на кислород за дишане. Може да се окаже много по-евтино да се извлича вода от полярните кратери, отколкото да се транспортира до Луната от Земята.
Добивът и преработката на лунната вода е само една от многото възможности за печелене на пари в нововъзникващата индустрия за използване на локални материали. Друга възможност за използване на локални ресурси е добиването на материали от Луната за 3D печат на обитаеми пространства на земния сателит.
Накратко, Луната е потенциална „златна мина“ за много предприемачи и тепърва ще сме свидетели на тяхната надпревара.
https://technews.bg/article-115157.html