Ясно е че е с понижена трудност, но май е Херц, който е работил в Сухуми.
По нататък трябва да се ровя.
Така е физикът Густав Херц, който печели Нобеловата награда също участва в проекта.
Но със звание "Герой на социалистическия труд" е удостоен Nikolaus Riehl.
Огромную роль в его создании сыграли корифей в области металлургии урана Николаус Риль (Nikolaus Riehl), получивший в СССР даже звание Героя Социалистического Труда, лауреат Нобелевской премии Густав Герц (Gustav Hertz), будущий президент Академии Наук ГДР Макс Фольмер (Max Volmer), создатель газовой центрифуги для разделения изотопов урана Макс Штеенбек (Max Steenbeck), Роберт Дёпель (Georg Robert Döpel), разработавший аппаратуру для измерения кинетики ядерных взрывов...
https://www.dw.com/ru/бомба-для-гитлера-и-сталина-история-барона-изобретателя/a-37118500
Nikolaus Riehl е май единствения германец със звание "Герой на социалистическия труд".
https://bg.rbth.com/history/327728-germanski-ucheni-atomna-bombaВъпреки че има още по интересен участник в атомния проект барон Манфред фон Ардене, кавалер на Рицарски кръст с дъбови листа в Третия райх и един от любимите учени на Адолф Хитлер, след войната е удостоен на два пъти със Сталинска награда.
След като е заловен в съветската окупационна зона, той осъзнава, че сега трябва да работи за Москва. Така правят и редица негови колеги.
Всички лабораторни изследвания, цялото оборудване, включително урановата центрофуга с цялата документация и реактиви, попадат в руски ръце.
15 тона уран също са прибрани от руснаците.
Работата на Ардене е успешна, а през 1947 г. той получава Сталинска награда, а след това, през 1953 г., и Сталинска награда Първа степен. През 1955 г. се завръща в Източна Германия. Талантлив и непотопим, Ардене живее още 42 години и прави важни изследвания в областта на физиката и медицината.
Върнали му даже конфискуваното оборудване отпреди войната. На два пъти – през 1958 г. и 1965 г., бил награден и с държавната награда на ГДР. Безпрецедентно за соцлагера с паричните премии, придружаващи съветските и източногермански отличия, му разрешили отново да си направи частен институт. Така с почести ученият доживява и обединението на Германия. В последните години на живота си работи успешно върху физически методи за борба с рака.
Баронът умира на 90-годишна възраст през май 1997 г.