Въпросът с емиграцията винаги има две страни.
От едната е съжалението по това, което си оставил, но то вече го няма, а от друга страна е това, което придобиваш. Придобитото е, че виждаш, че светът е различен от България, но то не се описва. Трябва да го почувстваш с кожата си.
Има и загуба, това, вечното, ами ако бях останал как щеше да ми се развие животът. Има и печалба. Развил си се в някаква друга посока. Друга на тези, които са останали тук. Губиш старите приятели, а нови не се създават.
И остава само един форум