Долното е публикувано в последния брой на седмичника "Нова зора"
http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=7650:za-krim-i-krimskata-kaliforniya&catid=749:broi-27-2019&Itemid=133 Интересни тези, любопитни твърдения, някои противоречиви, обаче - добра база за добронамерена дискусия.
Др. Фирмин?
[center
]ЗА КРИМ И „КРИМСКА КАЛИФОРНИЯ”
Посланик д-р Огнян ГЪРКОВ [/center]
Натъкнах се на интервю на чешкия експерт по сигурността Яромир Новотни в „Svobodnй universum”. Познавах го добре от Прага (1996-1999 г.) като 1-ви зам.-министър на отбраната, отговарящ за задграничните мисии на Чешката армия. В дипломатическия корпус единодушно го считахме за архитекта-двигател за приемането на Чехия в НАТО през март 1999 г. Охотно споделяше чешкия опит с представители на другите държави-кандидатки за Алианса. В интервюто ме изненада откровението му, че Западът винаги е бил заинтересован от разпадане на Русия. Като се започне от финансирането на Ленин, изсичането на монети за Сибирска и Уралска републики в началото на 90-те години на м.в., надеждите Путин да бъде свален от руските олигарси. Със санкциите Западът ги принудил да върнат капиталите в Русия след Путиновата „амнистия на инвестиции от чужбина”, с което помогнал на руския президент.
Я. Новотни не оцени присъединяването на Крим към Русия като анексия, защото според „Хелзинкски протокол от 1978 г.” право на самостоятелност при разделяне на държава има само онази entity (държавотворна единица), която е била федерална република. Косово не бил Съветския съюз, който се разпадна без протести и война. Югославия бе разделена с войни, но 6-те републики бяха федерални, а Косово бе автономна област в състава на Сърбия. Руснаците предупреждаваха, че щом Косово бъде признато за независима държава защо да не бъдат признати Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието, Планински Карабах и др. територии от замразени конфликти. Я. Новотни напомня и защо държави с големи национално етнически малцинствени общности от ЕС не признават Косово (Испания, Румъния, Словакия, Кипър... За разлика от родните €/$-угодници – О.Г.). И че отделянето от Украйна е конституционно допустимо в конституциите на Крим и Украйна чрез референдум.
Интервюто ме върна към правото на граждански позиции, но и към реалността, че в модерната мейнстриймова политика по нашите земи историята отстъпва на заден план. И все пак съвременната тема Крим е следствие от Октомврийската революция в Русия преди век, от междуетническото съжителство на полуострова, от визиите в света след 1887 г. за създаване на еврейска държава и политиките на т.нар. велики сили.
Официалната българска позиция по териториалната принадлежност на Крим остава непроменена след 1991-1994 г. Тогава подписахме, ратифицирахме и депозирахме двустранни протоколи за установяване на дипломатически отношения и Договорите за приятелски отношения и сътрудничество с Русия и с Украйна. В тях Крим се подразбираше като част от Украйна. Документите не са денонсирани досега.
Извън евроатлантическата и руската антитези след 17 март 2014 г. има и друга, слабо популярна в Украйна, САЩ и Русия историческа версия - за проекта «Кримска Калифорния», срещал съм и «Кримска Флорида». След повторното засекретяване на архивите на СССР до 1945 г., през 1992 г. оригинални документи и доказателства по темата не се публикуват в Русия и САЩ. Версията изложих на 26.09.2017 г. в блога си на базата на анализ на по-достоверните според мен автори: проф. Михаил Станчев (Харковски университет), Сергей Гременко («Митът за Кримска Калифорния", Крым. Реалии, 04.09.2017 г.), доц. д-р Стоян Влайков (в-к «Златна възраст», 1.9.2017 г.), книгата «Путин и Тръмп. Как ще поделят света» (М., Алгоритм, 2017 г.) на А. Немиров; Иван Конев от блога grigorsimov (11.03.2014 г.), Венцислав Михайлов (факти.бг: «18 май 1944 г. Сталин депортира кримските татари»), Кр. Иванджийски («Зад кулисите на войната в Украйна», май 2015 г.). Впоследствие статията бе публикувана в еxpert-bdd. com, frognews.bg, bosiа.blog.bg (27.09.с.г.).Следват
основните събития по темата:
1. През 1921 г. Ленин като председател на правителство, заложил Крим в банката на Джордж Рокфелер (1839-1937 г.) в САЩ за сумата от 50 млн. долара. Ако до 1954 г. дългът с лихвите не бъдел изплатен, Крим следвало да бъде предаден в собственост на САЩ.
2. Рокфелеровци не вярват, че болшевиките ще изплатят дълга и започват да разпределят полуострова между 200 от най-богатите щатски семейства, предимно евреи. Вексели (=записи на заповеди) получават Франклин Делано Рузвелт - бъдещият президент и съпругата му (поотделно), Луис Маршал, Хувър, Варбург...
3. Вашингтон и Рокфелеровци са наясно с етническия произход на висшето ръководство на РКП(б) в началните периоди на болшевишкото управление и Сталин бива подложен на системен и разнообразен вътрешен и външен натиск. И обещания.
а/ Вместо Кримска Калифорния, през 1928 г.+1934 г. в Далечния Изток възниква Еврейска автономна област на РСФСР със столица Биробиджан, с перспектива да стане република. Но Крим остава убедително предпочитан във Вашингтон...
4. На Техеранската конференция (28.11-1.12.1943 г.) Ф. Д. Рузвелт поставя ултиматум, че няма да открие втори фронт в Европа, ако Крим не бъде отстъпен на САЩ поради неизплатения дълг към банката на Рокфелер. Мощно лоби притискало за заселване на Крим с евреи от САЩ и света. Сталин промърморва за Палестина. Но опекунът Великобритания не желае да й бъде отнет богатият на петрол протекторат.
5. Следва брутален «двуцелеви ход»: само за 3 дни - от 18 до 20 май 1944 г. - 183 155 кримски татари (+българи, гърци, арменци), са депортирани най-злодейски в Централна Азия и на север. Минимум 1/3 от прокудените загиват по пътя.
6. На Ялтенската конференция (1945 г.) Рузвелт и Чърчил са щедри на заплахи и обещания (опрощаване на дълга от времето на Ленин, 10 милиарда долара кредит за възстановяване на СССР „срещу Крим”, демилитаризиране на Севастопол и пр.).
7. Сталин прави всичко възможно еврейската държава да е в днешен Израел, а не в Крим. Москва организира за много кратък срок преселването на 526 хиляди източно-европейски евреи - гръбнакът на бъдещ Израел и то по време на студената война. СССР първа признава Израел, а «петата колона» бива изселена от Крим зад Полярния кръг.
8. През 1949 г. СССР става атомна държава. По Крим оставаха подписаните от съветското правителството записи на заповед. На 19 февруари 1954 г. - преди изтичане на крайния срок на векселите - наследникът на Сталин в КПСС и правителството, украинецът Никита Хрушчов предава Крим на Украинската ССР. Украйна и тогава е отделен субект на международното право, самостоятелна членка на ООН. Украйна не е залагала нищо пред банката на Рокфелер. Така векселите са анулирани без компенсация и проектът „Кримска Калифорния“ окончателно се проваля.
***
По принцип историческите митове се създават, за да бъде избелена „черна страница“ от миналото или да бъде оправдано конкретно криминално деяние. Щом банката на Рокфелер действително е сключила договор/а със Совнаркома на РСФСР (руското правителство) и издаването и продажбата на акции за цялата територия на Кримския полуостров на граждани на САЩ може да бъде доказано, евентуален иск в международен, даже в щатски съд, едва ли има шанс на успех. Геополитически спорове от такъв мащаб не се решават публично.
Но санкциите срещу Русия, респ. ръководството й, са налице.
Русия няма да върне Крим, както Щатите едва ли ще закрият своята военна база-крепост „Бондстийл“ в Косово или пък биха върнали Аляска. Макар с различни мотивации военните бази на бившите съюзници «ще продължат мониторинга над мира» поне в съседните страни и региони. В исторически баналния постсредновековен дух на износ на правата вяра и култура (на заробване - също?) в Африка, Азия, сред индианците, една част от родната камарила днес увещава руски специалисти да ни ремонтират изтребителите, а друга по-сервилна част блюдолизци, се чудят как най-скъпо, неизгодно и дискретно да закупят други изтребители-фантоми, пренебрегвайки опита на български пилоти-професионалисти, на Чехия и на Унгария. За всеобща национална радост на българските пенсионери, на здравеопазването, на образованието, на надеждите за по-сносен живот.