И какво ще стане след един месец? Как смятат паникьорите - кво правим тогава? И кво ще ядат даже и те?
Паникьорите още преди месец пророкуваха, че след месец, т.е. сега, у нас ще е настанал велик мор от вируса. Те още тогава хокаха останалите, че били глупави и безотговорни, защото не се тресат от ужас като тях. Правят го и сега.
Паникьорите са гръбнакът на гербавата власт. Те са готови да подкрепят всяко безумие, всичко против здравия разум и медицинското знание, всяко насилие над хората и съсипване на тяхното здраве, на тяхното настояще и бъдеще, подкрепяйки грабителската, унищожителна политика на доказана шайка престъпници. Подкрепата им е активна – те не само са искрено и от все сърце предани на престъпната шайка, а пропагандират по форумите всички, като тях, сляпо да се подчиняват на ставащото и на неговите извършители, да бъдат раболепни и да не си задават въпроси.
Защо паникьорите правят това? Защото вцепенени от страх и малодушие, у тях не остава нито мисъл, нито морал. Затова с готовност подкрепят действия, които са и в тяхна вреда – егоизмът им е хипертрофирал до степен, в която той, вече лишен от разумност, парадоксално ги кара да ослепеят за реалното, причиняваното и на тях зло.
Този сляп и глупав егоизъм на паникьорите нанася огромни вреди още сега.
Много болници отказват да вършат обичайната си работа, за да били имали готовност за предполагаемата голяма вълна от поразени от вируса.
Отлагат се планови операции, не се извършват необходими прегледи и изследвания и с това се осъждат на болест и смърт хора, които наистина имат нужда от здравни грижи и лечение.
На егоиста-паникьор не му пука за тези хора.
На него не му пука и за това, че лишаването на всички ни от слънце и въздух неотклонно унищожава съпротивителните сили на телата ни срещу болести и влошава здравето ни.
На егоиста-паникьор не му пука и за огромната вреда за здравето от самата паника, която той усърдно сее сред другите. Тя също, както останалото, е добре известна на медицината и на хората със здрав разум.
Егоистът-паникьор не вижда и не иска да види нищо от това. Вкопчен в ужаса си, като че точно той му е последен източник на жизненост, егоистът-паникьор е сляп за факти и доводи, високомерен и лишен от разсъдък, и в крайна сметка – жалко оръдие на тарикатите-властници, част от тъй любимата и нужна за тях заразна и завладяваща посредственост.