Само да вметна още един ракурс към този въпрос:
Цитат
Тук трябва да се има предвид, че при престрелката на ямболския площад загива само един анархист – всички други са избити след арестуването им в казармите на Четвърти конен полк и в околностите на града по пътя за град Сливен – без съд и присъда или както се е изразил пристав Балдаров: “Очистихме ги превантивно!…” Всъщност повод за устроената в Ямбол кървава разправа с анархистите от тогавашният дружбашки режим е поради неразрешения от властите протестен анархистки митинг на ямболския площад “Кобург” в знак на несъгласие срещу изземването на огнестрелното оръжие от населението. Впрочем подир трите поредни войни, в които участвува България, няма българско семейство, неразполагащо с пушка, револвер или бомба
https://www.anarchy.bg/articles/koi-sa-prichinite-za-yambolskata-karvava-epopeya-na-balgarskite-anarhisti/
В тоя текст, който си цитирал, има една неточност, Стамболийски въвежда този "Закон за изтребление на разбойниците"
https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5който не бива да бъде бъркан със закона със същото име, приет от Стамболов 1887 г.
Правителството на Стаболийски никак не си поплюва в терора над политическите си противници. Убийството на Ал. Греков става със знание на правителството, действията на "оранжевата гвардия" по време на Железничарската стачка срещу комунистите и срещу буржоазната опозиция са доста брутални, но разбира се, никаква пощада няма срещу четите на анархистите.
Ейсблок, девтоюнският преврат не е последван от мясов терор, въпреки убийствата на земеделските водачи (някои от ВМРО без да имат връзка с правителството, макар ген. Вълков да е много близък с ВМРО). Юнското въстание е потушено общо взето без излишни жестокости, макар "ескадронът" на Порков точно тогава бележе първите си набези на "немилостиво наказание". Т.нар. "безотговорни фактори", които са всъщност Военният съюз и ВМРО формират власт над властта. Но белият терор започва след като става ясно, че Васил Коларов изобщо няма намерение да изпълни обещанието си , че няма да подбужда метежи, заедно с реваншистки настроените леви земеделци.
Аз също идвам от земеделски род, но няма по какъв начин да определя управлението на Стамболийски, освен като "диктатура". А политиката му на сближение с Югославия се приема с общо отвращение като национално предателство, особено с изказването "вземете и нашите македонци, халал да са ви".
Това е време, когато България практически няма армия, а Югославия практически не изпуска случай за натиск, че и унижение на победената държава. Само ще дам един пример от есента на 1923 г. Български офицер и ординарецът на югославския военен аташе в София се сбиват заради едно слугинче. В боя, ординарецът е порязан с нож.
Югославия поставя ултиматум - една българска рота със спуснати знамена да мине в тържествен марш пред подолството. Това е, може би най-унизителният случай в цялата българска военна история. Йосиф Хербст, който става сам жертва на белия терор две години по-късно пише по тоя повод, че капитанът на ротата сигурно по-леко е издавал командата "На нож", отколкото "За знамето. Слушай. За почест!"
Това само пет години след като десетки войници, подофицери и офицери спасяват всички знамена след пробива на Добро поле - увити през кръста, скрити в дрехите и по всякакъв начин, така щото България няма едно пленено знаме!
Близо една година работи българското правителство над спогодбата Калфов-Политис. Съдбата и:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%80%9E%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%81%E2%80%9CНад десет години българското общество живее под заплахата югославски войски да окупират погранични части от българската територия. Единствено застъпничеството на Обществото на народите с френско съдействие предотвратяват това. Впрочем цялата кампания за "фашисткия характер" на правителството цели точно ликвидирането на нищожната международна подкрепа за него, а това значи и за България в този момент.
В такива условия, Стамболийски подписва Нишката спогодба, а сетне леви земеделци и комунисти си сътрудничат с югославските власти с благословията на ИККИ.
Няма оправдание за белия терор, но той е един от терорите, които се вихрят у нас - бандитски, анархистки, анархо-комунистически, оранжев, бял, червен.
Когато най-сетне обезкървената БКП снема курса за въоръжена борба през пролетта на 26та, идва смяна на Цанков с Ляпчев, който впрочем (по негова идея става) легализира БКП като БРП, съответно БКМС като РМС, дава амнистия и настъпва известно омиротворяване