Добре, де, емиграцията най-често е еднопосочен билет.
Защо трябва бг семейство в сащ да учи децата си да говорят български, ако нямат намерение да се върнат в Бг?
Дядо ми казваше, едни език повече е една глава повече, и че цигански да на научиш, език е. Той говореше немски така, че носителите на езика искаха да му видят паспорта да се убедят, че не е немец, който ги будалка. Говореше руски, не знам защо. Когато аз станах на възраст за учене на езици, той седна с мен да учи английски. Говорим за времената, когато да го пуснат до Сърбия беше колосален проблем, а той беше и на възраст, и болен. Научи го, слушаше си емисиите по стария ВЕФ на английски.
Та ако той беше решил да емигрира, езиците му бяха в джоба.
Ако мойте деца един ден решат да тръгнат нанякъде, имат вече опит в ученето на езици. Освен това им е много удобно в обща англо/франкоезична компания да си подхвърлят реплики, ако не искат никой да ги разбира. Бабите им и единият им дядо са живи и здрави (последното относително, но за тяхната възраст много даже добре, пу-пу-пу!). Отрочетата знаят, че докато старшето поколение е наоколо, те ще говорят с тях на съответния им роден език, нищо че свекър и свекърва ми говорят английски, а майка ми и френски за капак. Но с българската баба - на български, с руската двойка - на руски, правило изсечено в камък. После ще видим.
А и като четат менюто в български ресторант, да не се чудят какъв е този constipated old man from Bansko и защо върви без гарнитура от варени моркови.