:th_up: Като малка бях дете злоядо до откат. Месо, освен кайма и прясно мляко мразех, обичах да хрупам сурови плодове и зеленчуци. Фаворити ми бяха морковите, карфиола и най-вече зелето, особено сърцевината на кочана. Този изчистен от влакнестата си обвивка кочан аз ползвам от години като съставка на зимни зеленчукови супи. Режа на кубчета и прибирам във фризера до когато му дойде времето. В днешната супа влезе въпросният кочан, голям морков, праз,''селски'' лук, някой и друг картоф, всичко това на по-ситни кубчета, шепа магданоз, застройка от цяло яйце, кисело мляко и две супени лъжици заквасена сметана. Щипка черен пипер за финиш. Супата търпи промени и варианти всякакви, с натрошено сирене, с тиквички, с гъби, с шепа булгур, или ориз, арпа фиде...Винаги е вкусна. Важно е само да е топла при поднасяне.
