Бай Ганю прави избори
... — Ха-ха-ха! — кикотят се Гочоолу и Дочоолу.
— Страшен дявол, да го вземе мътната. Свобода ли? На̀-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. Хеле Граматиков! Той, горкия, не е виждал още наши избори. Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко Харсъзина, отзаде му, па да извика само: „Дръжте го!“
— Ха-ха-ха! — кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от удоволствие очи.
— Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция! Те все се надяват на „окръжната телеграма“. Проглушили са ушите на хората с тази окръжна телеграма. Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме вчера с управителя в кафенето. Той, колкото за лице, накарал да напечатат тая пуста телеграма, разпратил я по кафенетата. Вчера седим с него в кафенето, гледаме о н е з и, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: „Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!“ А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: „Ний сме сигур!“ Той като се закикоти и хоп — една мастика. Той се потупа по джеба — демек о н о в а писмо, за с в о б о д а т а на изборите, смигне с око и каже: „Ний не сме сигур“, и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика... На-а-рязахме се богато!... Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в кафенето, че като викнах на цигуларите: хъ̀ сега! Изпокъсаха си кордите!... Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!... Уф! Боли ме глава от вчера. Гочоолу, я налей още по една мастика.
— За махмурлук!
—
Остави се, че и довечера пак трябва да се пие. От тази вечер трябва да наредим хората по кръчмите.