„фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал”.
Две страници бадева, ето ви го.
И разбира се, бонгоидите (докога ще пазим анонимност, че ме сърби да ви го пльосна со се суратя) не правят ниаква разлика, м/у битието на концлагериста от КОРПОРАЦИЯТА на Х. Гьоринг и животеца на изпълнителния директор. Демек - все едно е, фашизъм - машизъм, философски понятия. Между другото, съавтора на статията в газетата, бонгоолу, за "голодомора" никак не се е посвенил да пусне снимки от глада и тифа... през 1921г. Да, пак е в Русия, но е от фонда на Ф. Нансен. Фотографиите са достъпни, всеки може да провери. Така че за фашистите - имате жив пример, изучавайте го, за своята или родната история.
А какво е битието на затворниците от комунистическите трудови и затворнически лагери ?
Дефиницията за "диктатурата на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал" е на Георги Димитров. И действително част от едрия капитал (но далеч не финансовия) подкрепя нацизма и особено фашизма. Същото прави и част от британската аристокрация, известни са дори и големите симпатии на Чърчил към Мусолини. Но това не означава, че всяка подкрепена от едрия капитал диктатура е непременно фашистка, нито че представител на капитала непременно се фашизира. А Гьоринг получава Reichswerke Hermann Göring след като вече е на власт (1937) и именно с властта на негово разположение той става "капиталист", че и успява да се разправи с конкурентите си в железодобива.
Наистина, въпросът за труда на концлагеристите стои, както и този на чуждестранните работници в Германия е много важен, защото по същество се касае за използване на робски труд. Но не бива да се забравят няколко основни неща:
Концепцията за използването на труда на концлагеристите е свързана с програмата за унищожение на партийните и държавни врагове. В процеса на унищожаването им, те биват "утилитирани", в смисъл принудени да изкарат средствата за своето собствено бавно унищожение. Това е един от най-ужасяващите аспекти на немския практичен нацизъм.
Сетне, иде реч за военновременното производство на Германия, когато значителна част от работната сила на Германия е мобилизирана, а Хитлер упорито отказва жените да участват в производството, както става, например, във Великобритания и във двете световни войни. Не съм проучвал за втората световна, но в Първата световна война, конкретно във Франция и Британия, жените получават далеч по-ниско заплащане от мъжете, а след войната биват масово изхвърляни от работа, за да бъде наета на работа бившата войска.
В същото време, обаче, държавата поставя под контрол индустрията - финансово, ресурсово, като продукция, като норма на печалба, като заплащане, осигуряване на работна ръка - всякак. Т.е. представителите на този реакционен и т.н. капитал, дето уж са диктаторите, се оказват под властта и диктатурата на нацистката партия и държава.
В навечерието на Втората световна война един немски, че и италиански работник живее по-добре отколкото колегата му във Франция или Великобритания, смятано като синдикални придобивки, дори и ако не смятаме такива неща като строежa на най-голямата почивна станция (но далеч не единствената) за работници в света, Прора, на о-в Рюген на Балтийско море, круиз корабите за немския пролетариат и прочее програми на организацията Kraft durch Freude (Сила чрез Радост), която организация има декларираната цел, да "премахне класовата граница между немския пролетариат и средната скласа".
Същото, дори в още по-чист вид се оказва, валидно за фашистка Италия, където работната сила на затворници и концлагеристи има доста скромно значение.