„Да се смее ли човек, или да плаче пред тази картина? Толкова много надежди бяха разбити и толкова много страдания бяха понесени, само за да се установи една фасадна демокрация, която да прикрива борбата между олигарсите от различните мафиотски кланове, наследници на партията...
Така както е тръгнало, не е изключено скоро този народ да не може да оцелее като нация: с мизерните заплати, съсипаното здравеопазване, скъсената продължителност на живот, подкупните медии...тази красива страна се нарежда сред най-бедните в Европейския съюз и докато е оплетена в организирана престъпност до най-високи нива, институционализирана корупция, прогнила съдебна система и протекции, предоставяни на мафиотски корпорации, умореният гражданин губи надежда.
Повече от два милиона души напуснаха домовете си на последователни вълни, за да опитат късмета си под по-обещаващи небеса, а зад гърба им останаха толкова пенсионери с мизерни пенсии, колкото и работещи с нищожни доходи. Тази масова миграция в комбинация с тревожния спад в раждаемостта вещае, че до средата на века в страната може да останат не повече от четири милиона оцелели...И това няма да е първият случай, когато изгубили вяра в съдбата си, една нация, империя или дори цивилизация запада, разпада се и потъва в забвение, без да предизвиква съжаление“."
А.Фосколо
