Има ли в България недостиг на кадри?

[Калинчо]

Не е лошо да ги направиш изчисленията. Тези фалшификати се появяват редовно и едва ли случайно и безвъзмездно. Има и щипка верни неща. Интересно обаче да върнеш лентата 40 години назад (до 1979) и да видим ако човек е спестявал съответния процент от заплатата колко ще има в "сметката" си сега. Наскоро не съм гледал, но средният срок на получаване на пенсия 3-та категория наближаваше 25 години. Може и малко да намалява сега, но е от този порядък.
За Румъния - ако искаш си пусни в гугъл как им се изменя държавния дълг и на око да прецениш до кога ще гръмнат като Гърция.
Кайлето е тук, да каже по колко хиляди евро получава месечно, че като си беше в България разказваше за минимални заплати в хиляди и работни седмици по 20 часа.

[SgtTroy]

В Англия с много редки изключения пенсията изобщо не зависи от заплатата и всички получават еднаква базова държавна пенсия, разликата е единствено според годините стаж - при 40 години стаж се получава пълният размер държавна пенсия, при 10 години стаж (минимумът за получаване на пенсия) - 1/4 от това.

Понеже преди време някой тук пита кво е отражението на Брекзит върху българите, работещи в Англия - тва с пенсиите е едно от тях - до момента, ако човек е работил в различни страни от ЕС, стажът в тях, дори и да е няколко месеца, се сумира преди пенсиониране, осигурителните системи на отделните държави се разбират некакси помежду си и на финала човек си получава пенсия за всичките години стаж в страната, в която реши да се пенсионира.
С Брекзит не е ясно какво ще се случи с всички, които са работили по-малце от 10 години в Англия и не могат автоматично да получават пенсия от там, не е ясно дали този осигурителен стаж ще може да се прехвърля в друга страна.

[onzi]

принципно сметката е проста. на внесени 150 лв/мес за 40 години за 6г можеш да имаш близо седем пъти по-висока сума / 150*40/6 /. ако направиш разчет за 15г, то ще имаш  150*40/15 = 400лв.

първо, ако си доживял до пенсия имаше някакъв друг термин - нещо като очаквана продължителност, не съм сигурен и не ми се рови. но ако си стигнал до пенсиониране, си надживял всички, които не са, и следователно прогнозата ти е по-благоприятна.

второ, не съм сигурен в числата - нито за средно 850лв, нито за 150лв осигуровка, и също не ми се рови. по принцип трябва да се гледа медианна, а не средна заплата, ама тя е почти строго секретна данна.

и накрая - ти не си внасял по 150 лв в продължение на 40 години - има инфлация, средния осигурителен доход расте и т.н. лянча оттатък популяризираше доларите гари-хамиш, има и други методи, но принципно погледнато преди 30 години си внасял 50 лева, днес 150, след 20 години 250...

[Калинчо]

принципно сметката е проста. на внесени 150 лв/мес за 40 години за 6г можеш да имаш близо седем пъти по-висока сума / 150*40/6 /. ако направиш разчет за 15г, то ще имаш  150*40/15 = 400лв.

Сметката е такава и е проста, ако се пенсионираш днес и предишните 40 години си внасял по 150 лева месечно. Въпросът беше, ако за тези 40 години вземеш примерно по 20% от средната месечна заплата, колко би имал в "сметката".
Някакви предположения като порядък?

[kаily]

Онзи, написала съм го кратко и ясно. Това, че ти го разбираш като дървар флейта, не е мой проблем.
Целта не е икономиката. И точно Китай го доказа. Икономиката е средство. Барабар со все износи и производителности.

[onzi]

кратко, ясно, грешно и невярно, да.

[kаily]

Във Франция минималната чисто е към 1200. Аз не я получавам, щото уча, а преди не съм работила на пълно работно време, щото тук се работи всякак  - два часа на ден,три часа седмично, 35 часа седмично е за минималната, но много хора работят почасово. Щото могат. Който има жилище, и с бг заплата си изкарва месеца без притеснение.

[kаily]

Онзи, развивай мислене, не неподплатено самочувствие. БВП и непрекъснат ръст на производителността, успореден на априлската линияима само в главите на неолибералните възпитаници. Ония, които наистина управляват, знаят защо.

[Чок觧]

принципно сметката е проста. на внесени 150 лв/мес за 40 години за 6г можеш да имаш близо седем пъти по-висока сума / 150*40/6 /. ако направиш разчет за 15г, то ще имаш  150*40/15 = 400лв.

Сметката е такава и е проста, ако се пенсионираш днес и предишните 40 години си внасял по 150 лева месечно. Въпросът беше, ако за тези 40 години вземеш примерно по 20% от средната месечна заплата, колко би имал в "сметката".
Някакви предположения като порядък?

Сметката не е толкоз проста , защото е имало периоди , когато минималната заплата в България е била 4000 лв , но с тези пари не си могъл да купиш това , което сега купуваш за 1000лв . И периоди , когато минималната заплата е била 100лв , но за тях си могъл да купиш стоки и услуги , които сега не можеш да купиш и с 1000лв !
 Така , че не трябва да се гледа "колко лева си получавал и с колко си се осигурявал" , а какво си могъл да купиш с тези пари , за съответния период от време , "покупателната способност на човек , за съответният период от време" !

[ddantgwyn]

Понеже преди време някой тук пита кво е отражението на Брекзит върху българите, работещи в Англия - тва с пенсиите е едно от тях - до момента, ако човек е работил в различни страни от ЕС, стажът в тях, дори и да е няколко месеца, се сумира преди пенсиониране, осигурителните системи на отделните държави се разбират некакси помежду си и на финала човек си получава пенсия за всичките години стаж в страната, в която реши да се пенсионира.

Това не е точно така -- просто човека ще получава две пенсии. Разбирането е до там, че английската пенсия да се праща в НОИ, които да я внасят в „сметката“ на българския пенсионер. Говоря от първа ръка -- моите родители получаваха такава пенсия. Вярно, че стажа, необходим за пенсиониране по тяхно време беше само 25 години. Сега може да е малко по-сложно.

С Брекзит не е ясно какво ще се случи с всички, които са работили по-малце от 10 години в Англия и не могат автоматично да получават пенсия от там, не е ясно дали този осигурителен стаж ще може да се прехвърля в друга страна.

Тогава ще поискат от тях да внесат някакви пенсионни осигуровки тук за да им се признае стажа за български. Виж случая със здравните осигуровки, ще е нещо подобно :)

[SgtTroy]

Начи до момента примерно 6 години стаж в Англия (или в друга страна от ЕС) се зачитат и участват (независимо как) при формирането/получаването на пенсия тук, въпреки че сами по себе си тия 6 години не дават право на пенсия в Англия.
А ако некой е плащал 6 години осигуровки веднъж там, нема да е особено хепи да плаща пак и тук за същия период от време. Аз не съм засегнато лице така или иначе, но това ще е проблем за всички, които имат по-малце от 10 години осигурителен стаж в Англия.
Са, ако има некво споразумение впоследствие относно социалното осигуряване си е друго на ръка, но за момента удостоверяването става така:
http://www.eulaw.egov.bg/DocumentDisplay.aspx?ID=184698

[Engels]

В бъдеще ще се засилва потребността от работници със средно професионално образование, като в същото време на пазара на труда ще има излишък от кадри с висше образование.
През 2022 г. се очаква броят на хората с висше образование, които ще бъдат ангажирани на позиции, изискващи по-ниско образование да е 41 600 души, а през 2032 г. – на 41 100.
През 2022 г. населението с основно и по-ниско образование на възраст 15-64 г. ще обхваща 1 188 600 души, а през 2032 г. – 960 600 души.
Структурата на заетостта по степен на завършено образование показва значително намаление на броя на заетите лица на възраст 15-64 г. с основно и по-ниско образование – от 337 900 през 2018 г. до 312 500 души през 2022 г. и до 226 000 души през 2032 г.
https://www.mediapool.bg/ochertava-se-izlishak-na-visshisti-news291327.html

"Очаква се голям недостиг на специалисти със средно професионално образование. Поради това трябва да се популяризира средното професионално образование сред младите хора".
"Факт е, че много от завършващите висше образование се реализират на позиции, които не изискват висше образование. Броят на местата за първи курс се изравнява с броя на завършващите средно образование".
"Наблюдава се разочарование сред младите хора, които са на позиции, изискващи по-ниско образование. В същото време те са изгубили 4 или 5 години от живота си, през които са можели да напреднат в кариерата, ако бяха започнали по-рано работа."

https://www.dnes.bg/obrazovanie/2019/03/25/v-bydeshte-nedostig-na-kadri-sys-sredno-profesionalno-obrazovanie.405602
https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2019-03-25/shte-ima-seriozen-nedostig-na-kadri-sas-sredno-profesionalno-obrazovanie-zayavi-ekspert

[Чок觧]

То още при социализма имаше излишък от кадри с висше образование - най-вече инженери . Но пък от друга страна заплащането на висшистите беше по-ниско от това на среднистите и също оказваше влияние . Като инженер почнах със 105 лв , на третата година -175 . Четвъртата започнах като шлосер-монтьор с 325лв , след година , оператор на машина с ЦПУ - 480лв( работа за среднисти) и накрая механик подръжка с 700-800лв през 1989г . В същото време жена ми с 20 години стаж получаваше като инженер 190лв .
 Не зная сега как е заплащането за едните и другите , но ако е същата простотия - може и повече да са висшистите на места за среднисти .

[buratinob]

Проблем не са многото вишисти за училите няма да плачем.
Ще се оправят, тук, там ще издрапат.
Проблем са хората с кетап за "виШу".
Станаха почти колкото ромите и със същата продуктивност.

[onzi]

изследване на "афис". цялото - в приложения файл.

Една трета от българите са „мобилни европейци“
 
Най-европеизираните българи са… хора от малцинствата. Когато говорим за недостиг на работна ръка, всъщност визираме дефицит на продуктивно инвестиран капитал
 
Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години.

Членове на българските домакинства, които работят в други страни на ЕС:
 
Българи........................................................................... 28,9%
Българи-мюсюлмани (помаци) ..................................... 59,5%
Роми ................................................................................ 50,9%
Турци .............................................................................. 45,9%

Според Вас, колко би трябвало да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в България?
 
Поне 1000 лв. ................................................................. 16,5%
Поне 1500 лв. ................................................................. 34,1%
Поне 2000 лв. ................................................................. 28,6%
Поне 2500 лв. ................................................................. 13,2%
Повече от 3000 лв. ........................................................... 4,4%
Не би се върнал само заради по-високи доходи ........... 3,3%

и относно броя:

33% спрямо 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона всъщност живеят в ЕС. Реално, нашето общество не знае колко негови членове има в страната през дадена година или месец.

[Nor1]

Що българите били ЗА ЕС - ето затова. Щото като гастарбайтери в ЕС вземат доста повече, отколкото работейки в БГ на родните "капиталисти", с извинение.
А не от някаква изсмукана от пръстите "привързаност към ЕАЦ".

[onzi]

за заплатите и производителността /цък/:

За това една от промените, които следва да се случат на нашия пазар на труда, е да се обвържат минималните възнаграждения с брутната добавена стойност на един отработен човекочас. За 2018 г. стойностите на този показател за секторите индустрия и услуги е 16,8 лв./час. При минимална часова ставка от 3,07 лв. /час (510 лв. минимална работна заплата) това означава, че през 2018 г. под 20% от добавената стойност на труда се е връщала обратно при работника под формата на възнаграждение. Затова минималната работна заплата следва да се обвърже поне с 30% от брутната добавена стойност на един отработен човекочас за предходната година. Това ще рече, че през тази (2019) година МРЗ за секторите индустрия и услуги следва да бъде 867 лв.

[onzi]

световната банка твърди, че към 04.2018, сиреч преди година, 1.475.224 българи са в странство /цък/

ето топ 20 дестинации:

Код: [Маркирай кода]

Turkey 570.585
Germany 263.320
Spain 124.709
Greece 71.571
United Kingdom 71.000
United States 70.800
Italy 59.144
Belgium 31.689
Austria 23.839
Netherlands 21.926
Canada 20.410
Romania 18.271
France 17.893
Israel 12.540
Czech Republic 9.200
Sweden 8.757
Denmark 7.944
Cyprus 7.247
Switzerland 7.137


[Калинчо]

за заплатите и производителността /цък/:

Интересното в статията е представянето на автора като "доктор по икономика".
Ако сравняваш ябълки с круши (заплати по номинал, производителност по ППС) и правиш изводи, на времето не можеше и първи курс в университет да завършиш. Ако пък успееш да публикуваш откровен фалшификат и лъжа, можеше да се случи, но един път и за последно. Чел съм скорошни докторски дисертации на трагично ниво, ама чак липса на азбучни знания не съм виждал. Видях.

[kаily]

Калинчо да не е дежурко?

[micky]

Кайле, мани ги извънземните, ами да да му ударим една мозъчна атака.

[Чок觧]

.

[Калинчо]

Калинчо да не е дежурко?

Това пък какво означава?

[micky]

Кайле, мани ги извънземните, ами да да му ударим една мозъчна атака.

Сега , за Брейнсторминг трябва мозък , но има един друг интересен метод на творческо мислене : " От вредата да извлечем полза " .В нашия случай май е по-подходящ . :)

Ривърс инженеринга в случая не мисля че има смисъл.
По-скоро от неговото мислене ако може да хване нещо....

[onzi]

Калинчо да не е дежурко?

Това пък какво означава?

кайли се чуди дали си дежурния от оттатъка. който дежурен навремето беше хеат /ако не бъркам нещо де/ и кайли му викаше хеатку.

[Калинчо]

Сега разбрах. Стреснах се нещо ново да не съм изпуснал, или някакъв френски иширет.

[kаily]

кайли се чуди дали си дежурния от оттатъка. който дежурен навремето беше хеат /ако не бъркам нещо де/ и кайли му викаше хеатку.

Ще взема да спра да се чудя.. май е той.. и му виках хеатку, за да не му викам хейтку, а инач той се беше кръстил хийтко.

[onzi]

това  /цък/ съм го изтървал, но очевидно не само аз, а си е баш по темата. интересно е за четене.

ЕК: Губите хора, но в никакъв случай не увеличавайте заплатите!
В 100 страници доклад евробюрократите заклеймяват основно „недостига на кадри“. Брюксел хем казва, че сме бедни, поради което хората изтичат навън, хем се опасява, че увеличаването на възнагражденията ще намали конкурентоспособността ни

[Калинчо]

това  /цък/ съм го изтървал, но очевидно не само аз, а си е баш по темата. интересно е за четене.

Нищо не си изтървал. Същата прокиснала манджа, от истини и лъжи, надраскана за няколко евро от една немска фондация.
Подобни неща пишеше и като "експерт" на отворено общество по етническите въпроси. Сегашната ниша изглежда е по-доходна за момента.

[Асол]

Годишният доклад на ЕК за България беше публикуван през март, но представянето у нас ще се случи тази седмица. Основното послание, което беше предадено от медиите до момента, се отнася за „макроикономическите дисбаланси“, някъде се промъкна и темата за корупцията. По-задълбочен преглед показва, че през целия доклад се прокарва една нишка – няма работници.

Убедена съм, че подобна порочна и манипулативна интерпретация на състоянието на пазара на труда в България (и не само у нас) е в основата на задържането на ръста на заплатите (вж. „Криза на кадрите: Дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?“). И тук под „кадри“ не разбирайте хора с висше образование или някакви особени, специфични умения. „Кадри“ означава работници/служители с и без квалификация, с и без висше образование.

Всъщност липсват данни за цялостната картина на трудовия пазар в България. За това отговорността е на работодателите, които отказват да подават данни в Бюрата по труда колко и какви работници търсят. Същевременно се възползват от този луфт, за да тиражират фалшиви новини и заключения, че има тежък дефицит на желаещи да се трудят. Тези фалшиви новини се използват за осъществяване на натиск върху законодателството в посока улесняване на вноса на работници от държави с още по-ниски заплати. А когато имаш възможност да ползваш още по-евтина работна ръка, няма никаква причина да увеличаваш възнагражденията. Фалшивите новини в икономическата сфера имат осезаеми негативни ефекти върху всеки от нас. Те обаче не само не се радват на такова внимание като „руските хибридни атаки“, но и Еврокомисията допринася за налагането им като ги ретранслира.

 Доклад 2019

Името на документа, който всяка година Комисията публикува, е „Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси“. Тук се включват всички аспекти на обществено-икономическия живот с нехармонично развитие, които могат да доведат до вредни икономически резултати за страната. Но думата „дисбаланси“ може да бъде открита 9 пъти в документа. А словосъчетанието „недостиг на кадри“ на цели 28 места( с всички разновидности на изказа, които носят едно и също смислово съдържание)! Излиза, че основният проблем на България и всичките ѝ неблагополучия, според Брюксел, са свързани с дефицита на работна ръка.

 

 „Липсата на квалифицирана работна ръка препятства икономическия растеж“

„Недостигът на кадри стимулира нарастването на заплащането, което застрашава конкурентоспособността“

„Затягането на пазара на труда упражнява натиск за повишаване на заплатите, който надскача производителността“

„Недостигът на работна ръка е достигнал исторически връх“

„Недостигът на квалифицирана работна ръка представлява значителна пречка пред бизнес инвестициите“

 

С подобни размисли е обсипан годишният доклад на ЕК за България, който беше публикуван преди броени дни. Ако някога през последните години ви се е случвало да отворите този документ, със сигурност сте впечатлени от многобройните графики, данни и показатели, с които боравят брюкселските експерти. Детайлно анализиран е дългът на България – държавен и частен, посочени са индикатори за финансова стабилност. От миналата година има дори таблица със социални показатели. Между другото, Еврокомисията на няколко места подчертава, че данъчната ни система е неадекватна, социалните помощи – нищожни и всичко това ни прави страната с най-много бедни и с най-високо неравенство в ЕС. Но експертизата някак се е изпарила, когато трябва да се докаже недостига на кадри.

При евентуален дефицит на работна ръка (и то в най-бедната държава в общността), най-логичната стъпка е да увеличиш заплащането. Защото коректният изказ би бил „хората отказват да се трудят при тези условия и търсят препитание извън страната“, което не означава, че няма кадри. Просто трябва да ги мотивираш да останат в страната, а защо не и да върнеш част от емигриралите по икономически причини българи.

Представете си, че ежегодно преминавате през обстоен медицински преглед. В заключението лекарите отбелязват, че губите тегло, не се храните добре, липсват здравословни условия за живот и т.н. Същевременно изразяват опасенията си, че, ако увеличите приема на храна, може да натрупате телесни мазнини, които да ви разболеят. Та така и с нашата страна – хем продължава да губи население основно заради ниските доходи и условията на живот, хем заплатите не бива да се вдигат, за да не се разболеела икономиката…

Как ЕК доказва дефицита на работна ръка?

Основно по три начина. Погледнато статистически населението намалява, работната ръка намалява, следователно липсват кадри. Но не се ли случва всичко това заради ниските доходи и социално-икономическите условия в страната?

На второ място, ЕК сочи, че процентът на българите с по-ниско образование, които са безработни, е значително по-висок от тези с по-високо образование. Това, разбира се, не е особено откритие. Всеизвестно е, че работодателите изискват по няколко езика за секретарско място например. Всъщност не е нужно да разчитаме на собствени впечатления. Евростат разработва няколко показателя, с които изчислява разминаването между уменията и предлаганите работни места. Един от тях е т.нар. over-qualification rate или равнище на надквалификация. Той показва какъв е делът на висшистите, които извършват дейности, за които не е нужно високо образование. По този показател в промишлеността България е на осмо място в ЕС, далеч пред развити държави като Германия, Франция и скандинавските страни. Според европейската статистика, това може да показва или наличие на твърде много висшисти в страната, или недостиг на определен тип работни места. Но в никакъв случай не е доказателство за недостиг на кадри.



Въпросът защо Европейската комисия не включва в анализите си данните на Евростат остава без отговор.

Последният аргумент на ЕК е, че… така си мислят работодателите. НСИ ежегодно пита работодателите какви проблеми срещат, какво им пречи да са по-успешни. Според 48% от анкетираните фирми от промишлеността, най-големият проблем е недостатъчното търсене на техните стоки. Ако добавим и 11%, които казват, че конкурентният внос е основната пречка за развитието, за 59% от българския бизнес в този сектор трудностите са на чисто икономическо ниво. На второ място е несигурната икономическа среда, която има проекции и в законодателството (35%) и едва след това идва „недостига на работна сила“ (33%).

Какво разбира бизнесът под „дефицит на кадри“? За да не задължи работодателите да обявяват официално свободните си работни места, правителството търси всякакви начини да научи от какво те имат нужда. Управляващите са на крачка от това да хвърлят боб и да се обърнат към врачки. От миналата година Агенцията по заетостта провежда анкета с бизнеса два пъти годишно. Преди месец бяха публикувани резултатите от това допитване. От него обаче не можете да разберете колко порочни и неверни са отговорите. На първо място, огромна част от работодателите изобщо отказаха да се включат в анкетата. От 30 000 фирми в област Пловдив, само 326 са отговорили на въпросника на Агенцията. Анализът на резултатите в Добрич например завършва със следния извод: „Малкият брой анкетирани работодатели не дава реална представа за търсенето на работна сила в областта“. Тоест, отговорите и изводите от анкетата не са представителни!

На второ място, според работодателите, ключовата компетентност, която е нужна на кандидатите за работа, е „инициативност и предприемачество“. Такъв отговор дават почти половината от участвалите в анкетата работодатели в Стара Загора и една трета от фирмите в Шумен. Изглежда бизнесът търси работници, които да му свършат работата като бизнес. За да допълним картината, трябва да подчертаем, че част от анализите, които не можете да прочете, тъй като не са публикувани, съдържат следния извод: „Работодателите, които не са клиенти на ДБТ нямат достатъчно знания по трудово-правното законодателство“.

Такава е картината дори според непредставителните данни от анкетите на Агенцията по заетостта. Видно е, че твърденията за недостиг на кадри са базирани основно на усещанията на работодателите. Но Европейската комисия приема тези твърдения без да ги оспорва, като така прехвърля върху работниците отговорността за лошата икономическа позиция на страната.

Кой пише докладите за България?

Екипите на ЕК в страната се срещат със синдикати, работодатели и граждански организации. Всъщност, именно последните оказват най-голямо въздействие върху начина, по който Брюксел отразява процесите в страната. Защото това не са кои да е граждани. Включените в кръга на партньорските НПО са само неолиберални тинк-танкове като „Център за либерални стратегии“, „Институт за пазарни анализи“ и пр. пропазарни организации. Това може да се проследи и от „анализите“, които Комисията цитира в годишния доклад.

Преди няколко години имаше подобна ситуация – Европейската комисия изразяваше „опасения“ от това, че наличието на минимални осигурителни доходи води до безработица сред нискоквалифицираните граждани. Синдикати и граждански организации със социална насоченост, сред които и сдружение „Солидарна България“, излязоха с подробен доклад по темата, който беше представен в Европейския парламент. Комисията премахна от препоръките си към България настояването минималните осигуровки да бъдат отменени, но риториката „МОД са вредни“ продължаваше да се натрапва от работодателски и пропазарни среди във всички работни срещи. На поредното заседание с представители на ЕК един от експертите – българин, прояви реален интерес каква е причината за разнобоя между синдикати и работодатели. Оказа се, че експертите на ЕК нямат информация нито за минималните, нито за средните осигурителни доходи в България! Цялата риторика срещу МОД беше базирана върху манипулативни внушения от национално представителните работодателски организации и пропазарните икономисти. Оказа се също, че Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт не са предоставили на Комисията основните таблици за нивата на осигурителните доходи и препоръките към България са базирани само върху интерпретации.

Сега, противно на логиката за начина на привличане на кандидати за работа (съвсем пазарна впрочем) Европейската комисия подчертава, че нарастването на възнагражденията ще ни направи неконкурентоспособни. Същевременно тези експерти подкрепят увеличаването на възнагражденията за учителите и медицинските сестри и очакват така да се повиши привлекателността на тези професии. Според Комисията, нарастването на заплатите в държавния сектор ще даде положителни резултати, а в частния – не.

Накрая ще припомня анализа „Недостиг на работна ръка в ЕС“ на Европейския парламент от 2015 г. Според него, дисбаланс на пазара на труда има тогава, когато бизнесът търси кадри, но няма хора, които искат да работят при настоящите нива на заплащане и условия на труд.

Ако Европейската комисия иска да прилага експертен подход в годишния си доклад за България, тя би трябвало да цитира данните на Евростат, а не го прави. Би трябвало да има предвид базови постановки като тази от анализа на Европейския парламент, но не го прави. Защото е настанила сред съветниците си хора, които са се самопровъзгласили за икономистиТЕ. Същите хора, благодарение на които тази година ще отбележим трето десетилетие преход към дъното.

Tags: годишен доклад на Европейската комисия, Европейска комисия, заплати, макроикономически дисбаланси, нарастване на заплатите, недостиг на кадри



Ваня Григорова
Икономист, синдикалист и граждански активист. Икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Завършила е УНСС. Автор на изследвания за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и др. Председател на Сдружение „Солидарна България“.

Потвърждавам в частта за тинк - танковете. Била съм пряк свидетел

[ddantgwyn]

Ха-ха, нищо ново под слънцето -- преди двадесет години, когато обяснявах на бившите ми работодатели, че ако изпълня техните три желания (да измисля какво да произвеждам, да измисля как да го произвеждам и накрая да измисля на кого да го продам) те просто не са ми нужни като такива, бяха много изненадани и възмутени.

Сега виждам, че нещата не са се променили кой знае колко.

[kаily]

инициативност и предприемачество
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$

Пцулутно, те хората с инициативност и предприемачество се изнесоха навън, предприеха инициативата, демек. У нас останаха такива без инициативност и предприемачество.

От 30 години обяснявам, че „инициативност и предприемачество“ = бизнесмен. От 20 години го обяснявам на манерките. Работникът е работник, щото не е бизнесмен, нъл тъй?

[buratinob]

В същото време все повече успели, знаещи и можещи хора започват да се връщат в България. Защото заплатата на директора на един завод, да не го казвам кой е, е от 15 000 евро нагоре. А средният високо квалифициран персонал получава по 5-6 хил. евро.

http://epicenter.bg/article/Borisov--Vse-poveche-uspeli--znaeshti-i-mozheshti-hora-se-vrashtat-v-Balgariya-zaradi-dobrite-zaplati/183341/2/0

Как да не Го обикне човек! :animated-smileys-stargate-015
Онзи, Кайле ..... бягайте да си купите билети за България, че няма да можете да се вредите.

[onzi]

а бе, ти хабер си немаш къв екшън е с купуването на билети за лятото. тука са си плюли в устите всички и когато има ваканции цените на билетите отиват на майната си.

миналата година билетите за отиване и връщане до мамковината август месец за трима бяха малко над хиляда евро. като луфтханза беше по-евтина от уиз еър. за сравнение - толкова излизаше едноседмичен курорт в турция, 4 звезди, ол инклузив, сиреч полет + хотел + ядене + пиене.

[buratinob]

Имам едни познати, живеят в Германия.
Лятото като решат да се прибират се записват като туристи в Сънито.
Чакат някоя дупка да се отвори и пътуването излизало по-евтино от чисти билети.

[onzi]

зависи за колко време - за седмица така е по-изгодно, да. или поне беше, тази година не съм проверявал, че бургас ми е далечко.

[Engels]

Базовите дигитални умения на над трите млн. души на пазара на труда у нас, с малки изключения, са ниски. Необходимо е подобряването на тези способности на българските служители да се превърна в национална кауза. В следващите 5 години страната ни трябва да се опита да привлече поне 1 млрд. евро за целта посредством възможностите, давани от Европейския социален фонд. Това каза Пламен Димитров, президент на КНСБ, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Димитров посочи, че голяма част от познатите ни в момента професии няма да съществуват в следващите 10-12 години, като според него обаче е все още рано да се прогнозира дали автоматизацията и изкуственият интелект ще създадат или отнемат повече работни места.
„Трябва да насочим вниманието си към технологичните гиганти. Процесите не са нещо лошо, развитието им обаче трябва да започне от регулациите, необходими са много повече прозрачност и отчетност от тези дружества“.
В навечерието на изборите за Европейски парламент гостът коментира и предложенията на БСП за обща минимална европейска заплата. Той отбеляза, че не е възможно това да е еднакво число за всички страни членки на Европейския съюз, като обаче съотношението, които партията предлага – 60% към медианната заплата, са не само напълно постижими, но и необходими, за да може общият пазар наистина да заработи.
„Трябва да се говори за минимални работни заплати и рамкова директива, която да даде критериите за тяхното формиране... Това би помогнало за създаването на общи правила и ясен ориентир за работниците за това какви трябва да са минималните им очаквания в дадена държава“.
По-важният въпрос е дали ние можем да определим и да договаряме величини, които са важни за хората, коментира Димитров.
„1200 лв. например са необходими на всеки служител, който работи извън София, за да издържа четиричленно домакинство. В столицата обаче необходимата сума е с около 30% повече... По тези показатели малко под 5 млн. от общо 7 млн. българи не получават достатъчно, за да живеят нормално“.
https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/digitalnite-umeniia-na-povecheto-raboteshti-hora-v-bylgariia-sa-niski-282860/

[Калинчо]

В навечерието на изборите за Европейски парламент гостът коментира и предложенията на БСП за обща минимална европейска заплата. Той отбеляза, че не е възможно това да е еднакво число за всички страни членки на Европейския съюз, като обаче съотношението, които партията предлага – 60% към медианната заплата, са не само напълно постижими, но и необходими, за да може общият пазар наистина да заработи.

Този бисер си го отделям за коментар, след изборите естествено.

[onzi]

калинчо,

имаш ли представа как точно се смята средният осигурителен доход? ей този - цък

щото ако е на база на внесените осигуровки, то той може да се разглежда като подрязан вариант на средните заплати - подрязани са всички по-големи от максималния осигурителен.

[Engels]

Мащабно проучване на Българската стопанска камара (БСК) показва, че България бележи добър напредък в износа на стоки и услуги през 2018 г., но все пак не се развива с темповете, както го правят някои конкуренти на страната ни. По повод самото изследване в предаването „В развитие“ с водещ Живка Попатанасова гостува главният директор на „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК Веселин Илиев.
„Електрониката и електротехниката се представят най-добре в износа от България. 3,615 млн. долара е износът ни за 2018 г. Лошото е, че голяма част от фирмите ни работят за външни производители, а не до директни клиенти“, посочва Илиев.
Най-големите клиенти на България са страни като Германия, Франция, Италия, Тайланд, Виетнам и Индонезия, що се отнася до износа на електроника и електротехника, коментира още той.
„Основните пречки пред предприемачите за намиране на правилната ниша са различните регулации, отношението на чиновничеството и липсата на концепция за клиента“, смята Илиев.
Проблемът на страната ни е, че разчита на клиенти, които възлагат дадена задача на родния производител, след което те на свой ред изработват и продават завършен продукт, казва още експертът. Той дава пример с износа на катоден и аноден мед, където имаме отлични условия за изработка на кабели, но не се възползваме от тях.
https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ekspert-problemyt-na-bylgariia-e-che-iznasiame-trud-a-ne-produkti-283565/

[wreckage]

България изпитва тъпостър недостиг од такива като мене. Напрао не е за вярване как нито одговорните институции, нито съответните органи праат нещо по въпроса.  Положението ескалира и излиза од контрол буквално пред очите на опществеността, която претпочита да си драпа каламбаците и да гледа сеир, вместо да се вдигне като една опщественост и по насилствен път да потърси сметка на онеа, които с немукаетлъка си предизвикаха тоа дефицит, недоимък и...недостиг.

[Engels]

Пазарът продължава да бъде все така динамичен, почти всеки един сектор изпитва глад за кадри. Това каза Дарина Цанова, мениджър „Бизнес развитие“ в ManpowerGroup България в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria. Тя коментира резултатите от обзорно изследване на ManpowerGroup.
„Компаниите започнаха вече да свикват със затрудненията от липсата на кадри. Те се опитват да оптимизират процесите и наемането на нова работна ръка“, отбеляза Цанова. Тя коментира резултатите в туристическия сектор, като посочи, че в него пазарът е застинал, липсва наемане на нови служители.
„Вероятно това се дължи на очакванията за по-слаб летен туристически сезон през 2019 г. От тази гледна точка хотелите и ресторантите се опитват да свият наемането на кадри. Друга причина е, че намирането на служители за кратък период за работа по Черноморието е сложен процес“.
Най-оптимистични към наемането на кадри са работодателите от сектора на финансите, които очакват ръст от 16%, коментира гостът.
„Трябва да имаме предвид, че да се наемат такива специалисти не е лесно, отнема твърде много време. Компаниите започнаха да се ориентират към служители без опит и да инвестират в тяхното образование“, каза Цанова.
Към момента най-склонни да наемат нови служители са работодателите във Варна, посочи тя и допълни, че това се дължи на сезона.
„Стойностите за това колко склонни да наемат кадри са компаниите в София, Пловдив и Бургас се запазват от миналото тримесечие. Това не се дължи на факта, че дружествата нямат възможност за по-голям ръст, по-скоро те са предпазливи заради липсата на работна ръка“, коментира Цанова.
Служителите все по-често напускат работните си места след доста по-кратък период в сравнение с минали години, отбеляза още гостът.
„Фокусът на компаниите трябва да бъде върху задържането на кадрите в тях“, съветва Цанова.
https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/pochti-vsichki-sektori-na-bylgarskata-ikonomika-izpitvat-glad-za-kadri-284121/

[Engels]

Регистрираната безработица в България през май достига най-ниската си историческа стойност, посочва се в съобщение на Агенцията по заетостта.
През петия месец на годината е отчетено ниво на безработицата от 5,3%, което е с 0,3 пр.п. под нивото и от месец април и с 0,8 пр.п. под стойността за май 2018 г., посочва се в съобщението. Това е и най-ниското ниво на регистрираната безработица откакто е създадена Агенцията по заетостта.
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bezraboticata-v-bylgariia-se-ponijava-do-nai-niskoto-istorichesko-nivo-prez-mai-284100/

[Engels]

Проблемът с липсата на кадри идва от това, че българите, които искат да работят в тази сфера, предпочитат да го правят в чужбина, привлечени от по-добрите условия и по-атрактивното заплащане.
От бранша смятат, че ако не се вземат спешни мерки да бъдат задържани обучените в нашите училища кадри, няма как да се реши този проблем в дългосрочен план. Работодателите трябва да намерят начин и да осигурят целогодишна заетост на по-голяма част от хората с ключови умения, като например да бъдат прехвърлени в зимните курорти или пък да ги ангажират с допълнителни обучения за повишаване на квалификацията.
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/turisticheskiiat-bransh-izpitva-vse-po-goliam-glad-za-kadri-284603/

[ddantgwyn]

Проблемът с липсата на кадри идва от това, че българите, които искат да работят в тази сфера, предпочитат да го правят в чужбина, привлечени от по-добрите условия и по-атрактивното заплащане.

От бранша смятат, че ако не се вземат спешни мерки да бъдат задържани обучените в нашите училища кадри, няма как да се реши този проблем в дългосрочен план. Работодателите трябва да намерят начин и да осигурят целогодишна заетост на по-голяма част от хората с ключови умения, като например да бъдат прехвърлени в зимните курорти или пък да ги ангажират с допълнителни обучения за повишаване на квалификацията.

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/turisticheskiiat-bransh-izpitva-vse-po-goliam-glad-za-kadri-284603/

А от бранша мислят ли за по-атрактивно заплащане и по-добри условия? Или мислят да задържат силово обучените кадри?

[otvrat]

Или мислят да задържат силово обучените кадри?

"Кадри" не е ли малко пресилено за работещите в туризма? Аз в България не съм видял един кадър, бил той собственик на хотел или сервитьор, който да разбира от този бизнес. Едно време най-кратките курсове за сервитьорска тапия бяха 3 месеца. Барманите караха по 4, а управителите по 6. Без тях не можеше да помиришеш табла или заведение. А сега няма кой да ги научи, защото и газдите не разбират бъкел. Да не говорим, че липсва гръбнакът на всяка индустрия, наречен среден мениджърски персонал.

[buratinob]

Туристическият бизнес в световен мащаб се превръща в голяма гнойна рана, не  ми се търси, всеки може да намери рестрикции от местните власти и ограничения на броя туристи във Венеция, Рим, Дубровник, че даже и на осемхилядниците в Хималаите.
Една малка случка от моето битие.
Преди четвърт век при касовото раздържевяване на курорта Слънчев Бряг.
Беше по времето на МВР министъра Б. Бонев и неговия първи "Комар".
Та един уважаван от мен човек си купи хотел за 170 000 долара и на връщане га спрели заради мерцедеса за 10 000 долара и остана в Бургас да преспи.
На първото питие естествено плю ловците на комари, после почна да говори и за бизнес. С изненада научих, че тук туризъм като бизнес не може да съществува заради климата.
- Мойто момче, с три месеца сезон курорт не се прави, Турците са по-на юг от нас и в Черно море курорти нямат, имат в другите морета. Тук три месеца активни = още два в началото и края , не става! НЕ МОЖЕМ ДА ОСИГУРИМ ОБСЛУЖВАНЕ (това преди 25 години ) няма качествен персонал със заетост 5 месеца в годината.
Признавам си тогава не вярвах, сега мисля, че е бил прав.
Липсата на кадри в туризма е смешен плач.
 

[micky]

Нали имаме и зимен туризъм бре. И цикълът се затваря до почти цяла година.

[Firmin]

Настанаха времена такива, че който иска качествени кадри, трябва да си ги отглежда още от детската градина. При това с твърде скромен рандеман. А рандеманът зависи от кадрите, които готвят кадри. Пример: Теодосий Теодосиев.

https://www.youtube.com/watch?v=Xx3laN4tAew

Но пък трябва да се направи избор. Между "Аз съм прост, вие сте прости - ще се разберем" и "Да си прост е смъртно опасно".

[Engels]

Заетостта сред новозавършилите висше образование (в предходните три години) на възраст 20-34 г. достига 85,5% през 2018 г. в България, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
Това е съвсем близо до средното ниво за Европейския съюз (ЕС) – 85,9%. Нивото и е с 0,6 процентни пункта над отчетеното през 2017 г. и със само 1,4 процентни пункта над предишния рекорд от 2008 г., точно преди глобалната криза – 86,9%.
Най-нисък е делът на заетостта сред новозавършилите висше образование в Гърция – 59%, следвана от Италия – почти 63%, и Гърватия – малко над 75%.
Най-висок е делът на заетостта сред новозавършилите висше образование в Малта – почти 97%, следвана от Холандия – почти 95%, Германия – малко над 94%, и Люксембург – точно 94%.
https://www.investor.bg/evropa/334/a/zaetostta-sred-novozavyrshilite-visshe-obrazovanie-v-bylgariia-dostiga-855-285141/

[AnonimusBG]

Официална информация за заплатите в България.
https://www.parliament.bg/pub/PK/318729854-06-1098.pdf

Я моем две работи — моем да копам, моем и да не копам.

[micky]

Официална информация за заплатите в България.
https://www.parliament.bg/pub/PK/318729854-06-1098.pdf

Я моем две работи — моем да копам, моем и да не копам.

>9100   8155

Прав е Брадатко. Голям зор ще видим с джепането...

[onzi]

>9100   8155

Прав е Брадатко. Голям зор ще видим с джепането...

ти друго виж - данните за юли 2018, нси дават средна заплата 1120 лв, а до хиляда лева бруто получават 578398 + 232030 + 903834 = 1.714.262 човека от 2.288.073, или 74.9%.

гарантирано 3/4 от работещите получават под средната заплата. какво ѝ е средното тогава?

[пешo]

Не е никак трудно да се докаже, че онези, които получават под средното възнаграждение винаги са повече от онези, които получават над средното.

[micky]

Не е никак трудно да се докаже, че онези, които получават под средното възнаграждение винаги са повече от онези, които получават над средното.

А знаеш ли какво е свинско със зеле?
Примерно 90% ядат зеле и 10% свинско. И те ти на манджата перфе!

[onzi]

Не е никак трудно да се докаже, че онези, които получават под средното възнаграждение винаги са повече от онези, които получават над средното.

доста е трудно даже. ето ти пример: трима човека, един получава 100 лв, другите двама - по 400. средно 300 и двама са над средното.

иначе, за мен е по-показателен средният осигурителен доход, за юли 2018 е 878.70. това би трябвало да е по-истинско, щото тези с петцифрените месечни заплати се осигуряват на сравнително малък таван.

което пък повдига друг въпрос: защо има таван в осигуровките за здраве?

[AnonimusBG]

Не е никак трудно да се докаже, че онези, които получават под средното възнаграждение винаги са повече от онези, които получават над средното.

Не е лошо някой да сметне средното възнаграждение при тези цифри.
Опа числа.

[Калинчо]

което пък повдига друг въпрос: защо има таван в осигуровките за здраве?

За да има плащащи тези осигуровки в размери над минималните осигурителни прагове. Поне в България е така, а и в Германия има таван.

[Калинчо]

Не е лошо някой да сметне средното възнаграждение при тези цифри.
Опа числа.

944 лева и стотинки.
PS Всъщност толкова е с приспаднати осигуровки от работник. Брутото е с десетина процента нагоре, 1040-1050 лева ако такава точност е достатъчна за темата.

[AnonimusBG]

Не е лошо някой да сметне средното възнаграждение при тези цифри.
Опа числа.

944 лева и стотинки.

Минус това което взема държавата.
Пробвай да отидеш на българското море с тези кинти.