Езиковото обучение по байТошово време и четенето на чуждоезична литература

[Giuseppe]

Спартак Мишулин (пан Директор),

Попадение за сегашните муньовци.
Пан Директор, който колкото и много работа да има, винаги успява да я оа... може и да не е точен превода.
Но пък точно пасва.

[Eisblock]

И моите маршрути, през ден - през два, минаваха през тези книжарници... А започнах сериозно да се занимавам с езика, заради една книга - НФ. Много ми допадна заглавието и на всяка цена исках да я прочета и разбера какво става в нея. Сега не си спомням как ми е попаднала и заради какво, но си я бях купил именно с целта да я прочета. Е, впървом с речник. Но после се оправих бързо.

А четецът е благодат, спор няма. Намирам го все още за малко неудобен, особено ако искаш да намериш някакъв пасаж по-назад. В началото теглех в FB2 формат. Но сега се оказа, че EPUB е далеч по-добър формат!

Колкото до самата тема за списване тъдява, си е загуба на време да се анализира поредното козяшко чехълче...
 :bluegrab:
- Асол, за жалост местните имитатори на журналистика са поне ясни поради първичните белези на Глупостта, докато западните пропагандни адепти са далеч по-добри професионалисти и с това много успешно промиват междуушията на местният плебс. Напоследък като чета тамошна преса, се вижда, как доста хора са започнали да проглеждат. Затуй наричат там информационните издания "Lügen Presse" (Лъжованата преса).

[kаily]

Освен трите руски книжарници, които редовно посещавах заради научната фантастика, бях абонирана и получавах едно много любопитно руско месечно списание - Наука и религия.
Гледам, че много народ на млади години сме имали извънземни увлечения, а сега останалите са закърняли?
Преди години, по компютърно вече време, имаше всичко, ама като казвам всичко, значи всичко, онлайн на руски в няколко руски отворени библиотеки. После поизчезнаха, но все още човек с малко търсене може да намери почти всяка книга, съществуваща на западния пазар.
Не знам що, ама всичките ми почти познати, които по една или друга причина говореха английски по татово време, бяха безподобни лекета.

[Bradatko]

Ако пък ги и чуеш как говорят съвсем ще се отчаеш.

Жена ми над 30 г. беше асиситент-режисьор в БНТ.
Преди да ни се натресе "демокрацията" връз главите, говорителите в БНТ се обучаваха на дикция и държане пред камерата от говорителката с най-добрия и внушаващ глас и до момента - Любинка Нягулова.
Жена ми си имаше с нея приказката и мога до утре да ви разказвам на какво се е подлагала тази жена, в стремежа си да докара говора на назначенците след 1989 г., както и на откровено неграмотните - т. нар. журналисти, налазили ефира ни оттогава, та и до днес!

[67]

Гледам, че много народ на млади години сме имали извънземни увлечения, а сега останалите са закърняли?

Не сме бе, душко, не сме! Просто филтрираме през повече филтри.
А сега да те зарадвам - китайците са пуснали един нефритов заек на обратната страна на Луната. Засега никой не го е гепил и разфасовал, може би защото е в трудно достъпен район.
Повече тук, макар и на френски, но има и връзка към англоезичен сайт по средата.
https://www.lapresse.ca/sciences/astronomie-et-espace/201901/03/01-5209811-la-chine-fait-lhistoire-en-posant-un-engin-sur-la-face-cachee-de-la-lune.php

[kаily]

Това, че имате повече филтри, с какво е по-добре от това да немате толкова филтри?

[67]

Това, че имате повече филтри, с какво е по-добре от това да немате толкова филтри?

Не съм рекла, че е по-добре, само е различно. 
Виж, Комарницки вече е отчел събитието и е нарисувал заека!

довлечено от родната газета

[Lillian]

и тази тема мина по пътищата форумни и спря на познато място, където всичко в руските книжарници е прекрасно, който говори английски по татово време е леке, руските тв държат върховете на журналистиката, а в родината всичко е в клинична смърт

не е така ,бе хора
животът е хубав навсякъде по-света, спадове и върхове има навсякъде, книги, кино, култура напират отвсякъде, добра и не толкова добра тв има дори в България/не че гледам/
 млади, възрастни и престарели некадърници има по цял свят
 свестни млади и възрастни хора има също навсякъде, дори у нас, без даже да принадлежат към едни и същи идейни, партийни и социални нагласи, без да са от една и съща прослойка, степен на образованост, произход, вероизповедание
и...Firmin, ела моля те да кажеш, защото от семплия ми въпрос към теб, стигнах до там, че  като един президент същи си позволих да отрека класите и политическите строеве и да призова към единение 

[Асол]

а в родината всичко е в клинична смърт

Факт. Но ми е много любопитно как не го забелязваш? Щото няма нищо общо с наличието и на свестни хора в държавата...ама и те ще свършат
Аз специално не очаквам нищо хубаво у нас и единственото, което ме вълнува напоследък е как да спася детето си. Другите лека полека ще си отидем по реда, ама дано се попроточи ликвидацията, че да не и ставаме свидетели

[Giuseppe]

Лилиан,
 да споделя само.
Мен лично ме дразни само едно.
В края на краищата хората са различни, всеки със своите си разбирания или неразбирания, възможности или не, абе всеки си е башка луд и има право да си мисли каквото си ще, а дори и нищо да не мисли, щото то е трудоемко занимание.
Но си имам един недостатък - кипвам, когато някой изтропа някаква теза, която пък я приписва на другите, след което започва да я оборва и т.н.
Много пъти съм се заяждал с тролове да докажат с думи прости това, което твърдят, че еди кой си е еди какъв си или щял бил да направи еди какво си.
Не успяват, но започват да отделят слуз като гол охлюв опитващ се да се измъкне, слуз, която изглежда привлича други голи охлюви, които започват да правят същото като поставения в неудобна позиция техен авер и...става тя каквато става.
Но всичко започва от едно и също място всеки път.
Теза - ти така мислиш!?!-антитеза и а ся обяснявай че нямаш сестра ...и т.н.
Абе...разсъждения.
Пред чаша Glenlivet.

[Banshee]

Що, Лили, даже доста миролюбива дискусия се получи, като се има предвид и под каква тема сме - за елхата, като един троянски кон. :)
На всеки му е приятно да си спомни "за нужные книжки что в детстве читал". Даже и това за лекетата, дето сме говорели английски от малки, си е някаква дружеска закачка.

[Асол]

 

за елхата, като един троянски кон.

Тва умнокрасивите съперничат жестоко на гербавите ентелегенти. Но пък може и да е някакво сечение между двете породи...смертелно :D

[67]

и тази тема мина по пътищата форумни и спря на познато място, където всичко в руските книжарници е прекрасно, който говори английски по татово време е леке, руските тв държат върховете на журналистиката, а в родината всичко е в клинична смърт

не е така ,бе хора
животът е хубав навсякъде по-света, спадове и върхове има навсякъде, книги, кино, култура напират отвсякъде, добра и не толкова добра тв има дори в България/не че гледам/
 млади, възрастни и престарели некадърници има по цял свят
 свестни млади и възрастни хора има също навсякъде, дори у нас, без даже да принадлежат към едни и същи идейни, партийни и социални нагласи, без да са от една и съща прослойка, степен на образованост, произход, вероизповедание
и...Firmin, ела моля те да кажеш, защото от семплия ми въпрос към теб, стигнах до там, че  като един президент същи си позволих да отрека класите и политическите строеве и да призова към единение 

Обикновено помиренческата литания е резервирана за мен в качеството ми на рода на котарака Леополд, също руски възпитаник. 
Но да си дойдем на думата, всичко в руските книжарници все още е прекрасно, но тогава беше и по-ефтинко, а даваше възможност за допир до огромно количество преводи, които не са и не бяха по силите на един малък народ като българския. Колко японисти е имало в онези времена, та да преведат и редактират дневник на средновековна японска дама на български? Правилно, недостатъчно. А руската японистика такива възможности има(ше) и изданието беше по студентски джоб. Може да е било културна тирания и окупация, но на мен ми харесват такива тирания и окупация. Още повече, че на съседната лавица беше окупантското издание на Оскар Уайлд, с подлистник, коментари на върхови литератори и абсолютно акъловземаема корица, на най-фина финландска хартия. Сигурно още има по таваните също окупантското издание на "Старецът и морето" на чист език на оригинала, също с коментари на окупантите. Таблиците на Брадис бяха на най-тираничната цена от ЧЕТИРИ (4) стотинки в онези времена, в които елките бяха скъпо и рядко удоволствие.
Най-странното е, че не си спомням такива неща да са идвали отвъд океана - хем бяхме езикова гимназия, а томовете с оригинална литература се брояха на пръсти, бяха в повечето случаи донесени на ръка и платени с оскъдните командировачни на носителите, и грижливо пазени - до ден днешен не мога да подчертая нищо в книга, като си спомня усилията на библиотекарките в онези дни.

Това, че на кайлито не й е провървяло с англоговорещите дружки, не е повод да се генерализира. Кхъ-кхъ-кхъ, и аз го говоря от Татово време щото. 

Добра телевизия в България видях в малкото исторически предавания, ежедневната журналистика е акъловземаемо непрофесионална, а количеството говорители с говорни дефекти е изумително! Напиращата култура се опитах да я намеря, но чак толкова напън не видях, макар да има островчета, които се надявам да се разрастнат.

С всичко останало за добрите и кофтито люде съм абсолютно съгласна, навсякъде са същите истории. 

[Banshee]

Асол, надявам се, че ми схвана шегичката, а не ти е причерняло нещо пред очите?

[Nor1]

като един президент същи си позволих да отрека класите и политическите строеве и да призова към единение 

Невъзможно. Вече има бездна между "демократите" в България и другата част от народа.
Много вероятно е в бъдеще да се стигне и до разделяне на две бълг. д-ви.

[Lillian]

а в родината всичко е в клинична смърт

Факт. Но ми е много любопитно как не го забелязваш? Щото няма нищо общо с наличието и на свестни хора в държавата...ама и те ще свършат
......

аз пък искам ти сега да кажеш една държава в съвременния свят, която си е отишла ей така, от само себе си, самоликвидирала се е
изключвам, не дай Боже война, но историята показва, че повечето държави оцеляват и тогава

[Giuseppe]

Много вероятно е в бъдеще да се стигне и до разделяне на две бълг. д-ви.

Толкоз късмет по наще земи не оди.

[67]

"за елхата, като един троянски кон"
Божествено! 
Алтернативна история:
Около елхата са се събрали върли поборници на туй дърво! Иде Асен Генов със спрея, иде Антоанета Как-й-беше-името, готова да се хвърли под дървото! Обаче от подаръците и топките, с които е украсена елхата, изскача в пълен състав Мотострелкова Таманска Дивизия, гепи спрея, полива с него Тонито, на прибежки и припълзявания се добира до паметника на съюзните си войски и полага венец пред него. Екипът на съответното посолство в ужас вади последните запаси от "Гленливет" и полива посланика, докато чистачката леля Марче е изпратена да води преговори срещу какво окупантите ще се изнесат. Те отказват преди посланика да изпее с тях "С днем Победы", щото все пак има годишнина от срещата на Елба скоро, а и техният си посланик е доведен скоростно да успокоява топката. С помощта на обучителната програма за бързо действие "Гленливет" и "Столичная" посланиците намират бързо общ тон за песен, към тях се присъединява разумно бързо дотичалият представител на свободна Франция, който иска да се включи и песента за ескадрилата "Нормандия-Неман", което искане бива удовлетворено, защото той разумно е подкрепен от един багажник добър коняк, а секретарят му влачи кашон лимони и кашон еднократни чашки. При изчерпване на коняка, на шосето каца шейната на дяда Мраз, закрит тип с вертикално излитане. Дивизията се прощава с домакините, изпява "Прощаването на славянката" на три гласа и отлита в неизвестно направление.
До елхата тихо хлипа известният културтрегер, защото са му гепнали розовото изразно средство.

[аменеменема]

аз пък искам ти сега да кажеш една държава в съвременния свят, която си е отишла ей така, от само себе си, самоликвидирала се е

Може ли аз?
• СССР стана на рой държави.
• Чехословакия стана на Чехия и Словакия.
• Сърбия и Черна гора стана на тези двете.

[Асол]

Схванах, Банши, но реагирах на припомнянето ти на първопричината за темата, а тя е порядъчно идиотска.  :D

А, Лили, като стана дума за историята е хубаво да си припомним нашата, та едва ли ще имаш нужда от повече примери за това как може да се самоликвидира държава

[Lillian]

ах падна ли ми, Асолка
и как тъй ,сега, след векове, пак е жива тази наша прекрасница,а?

[Lillian]

аз пък искам ти сега да кажеш една държава в съвременния свят, която си е отишла ей така, от само себе си, самоликвидирала се е

Може ли аз?
• СССР стана на рой държави.
• Чехословакия стана на Чехия и Словакия.
• Сърбия и Черна гора стана на тези двете.

туй отговорче не е правилно, ама ти си знаеш, де

[Асол]

и как тъй ,сега, след векове, пак е жива тази наша прекрасница,а?

Ми половината от времето, дето го броим не е била жива, пък и Отврата е дал систематизирано част от причините за възкресението. На всичкото отгоре пишем под тема, дето новите "боляри" пристават на нови орди, като последните временно държат новопръкналите ни се велможи за собственици, докато опоскат и опразнят всичко. Както вече казах, не желая да ставам свидетел на третия път и не ми се живее интересно. Ще река едно "дано" не стане това към което сме се запътили, та ако ще от АЗБ да ми посветят гневен клип

[аменеменема]

ама ти си знаеш, де

Не, не си знам, де. Моля, обясни ми.

[Lillian]

Моля, обясни ми.

прост отговор -откъдето дошло, там отишло
 
нооо... я да стана да укрепя къщата си аз,че се развилня буря, прозорците се тресат,морето бучи зловещо, сякаш Гисметео.ру стовари могъщата си сила над нас 8)

[аменеменема]

прост отговор -откъдето дошло, там отишло

Зададе въпрос – получи адекватен отговор. Увъртането не отменя това.

[Асол]

ИСТОРИЯ ЗА ПАНТАЛОНИ – ТЕАТЪРЪТ ОКОЛО Ф-16

Властта винаги очаква с нетърпение края на годината, за да се наиграе като Дядо Коледа, това е любимата й роля – на разпасания и сякаш леко подпийнал Старец, който хвърля подаръци наляво и надясно.

Но този път тя бе опровергана не от друго, а от търговските реклами.

Те се оказаха по-честни, което си е направо истинско чудо.

Една от тях ни казва, че „малкото е доброто тук“.

Така си е наистина, няма как да не се съгласим. Задоволявайте се с малкото – и то е нещо, това ни внушава въпросната реклама, не се подлъгвайте от големите лафове.

Това откровение трябваше да го чуем от политиците, но ни го доставиха тъкмо рекламите. И те са по-откровени от Властниците – и заслужават щедър подарък от техния си Дядо Коледа.

Малкото е доброто тук, така е – като изключим нашенския героизъм, който все е в големи порции. Само дето често е излишен и дори измамен.

Преди няколко дни се навършиха 15 години от атентата срещу военната ни база в Кербала, при който загинаха петима българи.

Някой предложи подвига им да влезе в учебниците. Да си пушечно месо – и това вече минава за подвиг.

Споменаха виновника за лошата подготовка на нашите войници – някакъв заместник началник на батальона. Нито дума обаче не чухме за политиците, които, заради ду.едавските си напъни, ги пратиха като жертвени овце на заколение в Ирак.

Соломонпаситата – идеолозите на новия героизъм – пак ги пожалиха.

И те продължават кротко да си преживят с днешния си интернационализъм.

Ами сегашните ни войничета по-подготвени ли са?

Някой има ли отговор на този въпрос – но не с дежурните лафове, присъщи на цивилните гарги, които временно се мотат из Министерството на отбраната. Само преди няколко години тия службаши предизвикваха ироничните подмятания на кадровите военни. Сега и те свикнаха с гаргите. Армията сигурно е станала по-боеспособна от това.

Добре, че най-после ще купим американските Ф-16.

Как ще ни помогнат те, е отделен въпрос – важното е алъш-веришът да върви.

Сещам се за един коментар от Фейсбук – може да мине за коментара на изминалата година: „Гледахте ли руския военен парад? Ако ни нападнат, само с оркестъра си ще ни превземат!“

Тъй че, десетина Ф-16 няма да ни са излишни – поне оркестъра да озаптят.

Така неусетно стигнахме до лошия театър и лошите актьори.

Няма човек, който да не е бил сигурен, че тъкмо славният Ф-16 ще пори още по-славното ни небе – дори кравата Пенка беше наясно с това.

Защо им беше нужно тогава на управниците да разиграват провинциалното си театро, след като на всички е ясно, че имат автономността и куража на един свален панталон.

Комисии, препирни, кампании на прислугата от черносотници на Властта, някои от които освен че са нетърпими тъ.анари, са и пределно нахални.

Един направо клеветеше президента Радев, че е имал вземане-даване с „Грипен“, затова лобирал за шведския самолет. Жив да го оплачеш въпросния храбрец, защото ако Радев го подгони с един съдебен иск, никой от чорбаджиите му няма да го защити.

На телевизията, която дава трибуна на подобни типове, направо трябва да й пуснат кепенците – и без друго никой не я гледа.

ГЕРБ са в „европейско развитие“, но иначе са си в медийния палеолит – пропагандните им способности се изчерпват в мятането на камъни, съпроводено с дивашки крясъци.

Освен това са и истински мазохисти – все намират най-отблъскващите типове да ги защитават, с нужда и без нужда.

Дори руският оркестър да беше цъфнал на „Дондуков“, пак щяхме да вземем Ф-16 – защо беше тогава театрото?

Някой от отбора на медийните примати вероятно е подсказал на Властта да се кълчи, уж в името на обективността, да се терзае докрай.

Включиха в театрото и американски помощник държавен секретар – един от петимата, сетне и самият държавен секретар.

Да не би да не забележи простолюдието, как се опъваме, колко ни навиват – пък ние, нали сме си мъже, се съпротивяваме мъжки – и прочее подробности от Историята на сваления панталон.

А всичко беше ясно, още когато Тръмп каза, че разчита да не се мотаме с алъш-вериша – иначе ще последва друга история за сваления панталон, не толкова ведра колкото покупката на Ф-16.

В крайна сметка, простолюдната публика сигурно си е казала: „Хайде, плащайте, че ни омръзна от героизма ви!“ Кой ще намаже сега обаче – и какво?

Чухте американските войници как посрещнаха Тръмп в Ирак – такива екзалтирани крясъци техен президент скоро не е предизвикал.

Особено когато обяви новата си идея: отсега-нататък ще водим войни, само ако ни плащат.

Подписваш чека и те защитаваме, колкото можем – и докато не пристигне руският оркестър.

Хубава, ясна идея и нашите хора сигурно са я разбрали – заслужават една снимка за спомен, от панталона нагоре. Това ще им е кяра.

Други актьори, също лоши, обаче са получавали доста повече.

Митов, например, го довлякоха от Националния демократически институт на САЩ и направо го назначиха за български външен министър. Сетне го прибраха в някой гардероб – той си беше кротко момче и не си отваряше много-много устата.

Други обаче изобщо не я затварят. Захариева специално ще я сложат на някоя витрина – като Николай Младенов, който отговаря в ООН за мира в Близкия Изток, лесна задача за един панталон.

Сега търсят място за Ирландската пастирка – намекна го по телевизията една журналистка, която познава тайния живот на Върхушката. Не можах достатъчно бързо да посегна и да й издърпам ухото, когато каза, че Пастирката предизвиквал най-голям интерес в сайта на нейния вестник.

Един влиятелен политик ми каза, че щели да го натаманят в НАТО – вече с вдигнат панталон. Питах го дали е пил нещо и той отрече.

Е, ако това се случи, онзи оркестър ще превземе без бой и главната квартира на НАТО.

Тия назначения – те не са едно или две – минават някак безшумно, като израз на спонтанната милост на Опекуна към една или друга наша гарга. Но, всъщност, са кулминацията на един друг театър, доста по-безсрамен от този за Ф-16, при това и доста по-продължителен.

Възнаградените особи години наред се трудят като хамали за интересите на Опекуна, главно с думи – и задължително дурашки.

Диви изхвърляния, диво слагачество – тия дори изобщо не носят панталони – и накрая ги застига милостинята.

Пастирката най-усърдно продаваше русофобията си – и накрая тъкмо тя ще му осигури подаянието.

Ако някой се съмнява в това – да си види, къде са му панталоните.

Несръчното театралничене около Ф-16 неизбежно ни напомня за панаирите около обществените поръчки за едно или друго.

Всъщност, дори определянето им като „обществени“ вече си е едно предизвикателство. Всички са наясно кой ще спечели поредната далавера, но пиеската усърдно е разигравана.

Тази практика отдавна е развратила всички по веригата, чак до най-долу, до най-келявото село – там касапницата е доста по-кървава, но технологията е същата. Притворството е заразително.

Чух по телевизията за някаква разправия с руснаците – Слава Богу, без участието на оркестъра.

Подарили на Софийската община елха, но в украсата й имало и звезди – обичайните коледни украшения, не ония от Кремъл.

И това предизвикало гняв в социалните мрежи.

Но преди време там приеха доста по-спокойно един друг подарък – „Бронзовата къща“.

На мястото на Мавзолея – едно съоръжение което намирисваше на източен деспотизъм, се пръкна нещо временно, доста неясно, за мнозина дори лековато – като лековатите години на Прехода; направено от днес за утре, слагаме го и го махаме… – с всички асоциации, които събужда това тричкане/колебание.

А между двата символа, разхвърляни във Времето, ние си крачим нанякъде, колкото да се намираме на работа – орисани сме да вървим, без да стигаме до никъде.

И без да знаем докъде сме я докарали…

Сякаш сме наказани на „път/пътуване без спиране“, което било най-ниското ниво на Ада в будизма.

Хората се умориха и отвратиха от това безкрайно тътрене, изпитват отвращение от несмислените напъни все по нещо неясно, днес така, утре – иначе, важното е да плющят знамената на глупавото бодрячество.

***

КЕВОРК КЕВОРКЯНКеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/

[onzi]

аз пък искам ти сега да кажеш една държава в съвременния свят, която си е отишла ей така, от само себе си, самоликвидирала се е

Може ли аз?
• СССР стана на рой държави.
• Чехословакия стана на Чехия и Словакия.
• Сърбия и Черна гора стана на тези двете.

пропускаш гдр, а също и саар. понеже саарската история не е много известна, с две думи: след втората световна ги приписват на франция, те не искат /пък и франсетата не ги желаят особено/, участват в олимпиада като независима страна, правят си референдум и се връщат като провинция в дойчланд. приликите с крим по отношение на референдума и присъединяването са поразителни.

[Firmin]

какво за Бога, четяхте на руски Фирмин , ела  да кажеш, моля!

Всичко. Най-кратко казано. Не се сещам за нещо, което да не сме чели на руски. Освен всички предимства на руската преводна литература, които колегите вече споменаха, тя бе и най-бързата. Аз не знам друга преводна литература, която да имаше в онези времена толкова кратък срок между изданието на оригинала и изданието на превода. Безценни американски заглавия ги получавахме на руски, на смешни цени - спомена се вече. За американската история, култура и наука четяхме на руски. Просто руснаците бяха и са едни от най-четящите нации. Руските туристи излизаха от руската книжарница с по двадесетина тома, не по-малко. А като се появяваха, се образуваше опашка. Ако не знаете или не си спомняте, руската книжарница издаваше каталози с предстоящите за доставка заглавия. Месеци по-рано пускахме заявки, на специални картончета бяха. Този номер го научих от баща ми. Той така си набавяше заглавията в неговата (и моята) научна област.

Колкото до вечното дерби Математическата срещу Английската, относително е. Брат ми ги завърши и двете - с отличие. Английската - като "частен" ученик. Има дипломи и от двете. Изкушен съм да кажа, че не знам някой от Английската да е завършил като "частен" ученик Математическата, но няма да е справедливо. Щото бях там, когато отборът по физика на Английската "унизи" публично отбора на Математическата. Сравнени с техните знания и умения, сегашните "отличници" в гимназията и университета са просто един жалък майтап. Толкова са зле, че не знаят колко са зле. Независимо, че и днес има силни отбори и децата добре ни представят по международните олимпиади. Брат ми завърши университета в САЩ, който е на първо място в света в специалността му. Има докторска степен от него. Думите му бяха, че с подготовката си от България, нашата гимназия, "минава като пирон през масло" през американската програма. (А американците се шегуваха с него, че английският му е прекалено "бритиш".) И това е резултат на легендарната руска школа, която пък е проекция на германската - свръхматематизирано обучение. В девети клас учехме по университетските учебници. Руски, основно.

От руските учебници се учеше по-лесно. Руският учебник, да речем, по биология, беше два пъти по-обемен от българския, при което бе два пъти по-лек. И в пряк, и в преносен смисъл. Руснаците използваха лека и евтина хартия. Нашите идиоти, както и сега, тежка, напоследък оловна. Руснаците представяха материала методически по-добре - с богат допълнителен материал над ясно и подробно обяснения основен. Нашите идиоти използваха цветни снимки с нанесени върху тях означения, които, заради калпавия печат, бяха неясни и нечетими, а често и погрешни. Руснаците използваха рисунки - ясна графика, ясни означения. Учиш бързо и лесно, визуалната памет на пълни обороти. Училият по руския учебник беше с непреодолимо преимущество пред този, учил по българския. При изпитване излага ясно материала, онагледява с ясни схеми и чертежи и допълва с информация, която в българския учебник я няма, демонстрирайки интерес и усвояване на допълнителен материал. По биология друга оценка освен 6 в гимназията нямах. А това въобще не ми беше профилиращия предмет и интересът ми беше твърде ограничен. Но руския учебник няма кой да го бие. Даваше ми в добавка, чрез допълнителния материал, идеи за междупредметна връзка с основния ми предмет и с това "довършвах" учителката ми по биология. А тя беше една от най-добрите в града.

Колкото до това дали се ходеше или не на църква по празниците, както тук някой се прави на остроумен и ехидничи, то е щото не е бил в Поморие през 70-80-те години на Богоявление. Църквата не можеше да побере миряните. На плажа - целият град. После попът минава къща по къща да ръси за здраве с кръста. Ела ги спри гърците да отидат на църквата си на празник, да видим как става. Последният път запалиха и изгоря градът, за да ги спрат. Прочее, умните партийци, "където народът - там и ние", разбраха, че ако искаш да си градски първенец, то по-добре да си до попа, не срещу него. Е, то си зависи и от попа. На "другото място" имаше форумци, дето знаят за кой поп става дума. Така партийното ръководство си беше, където и си трябва - на плажа, с всички други.

И последно. Не си измислям и не си добавям спомени. Ама никак. И се чудя тези, дето го твърдят, дали по това време са били там. Може би - прави под масата, обаче.

[Nor1]

Прабаба ми (член на БКП отпреди 09.09.1944) докрай си ходеше на църква заедно с други баби и никой не ги е нито спирал, нито наказвал. Въпреки че наистина си имаше поставени "другари", които да отбелязват кой ходи на църква и кой не. Подмятали им по едно дежурно "другарко, пак сте давала лош пример" и нищо повече.

[Firmin]

Но да си дойдем на думата, всичко в руските книжарници все още е прекрасно, но тогава беше и по-ефтинко, а даваше възможност за допир до огромно количество преводи, които не са и не бяха по силите на един малък народ като българския. Колко японисти е имало в онези времена, та да преведат и редактират дневник на средновековна японска дама на български? Правилно, недостатъчно. А руската японистика такива възможности има(ше) и изданието беше по студентски джоб.

Факт. И не е само до Сей Шонагон и "Записки у изголовья". Сума ти японски книги, класика. Наскоро ви цитирах "Повесть о доме Тайра", Хейке-моногатари. И тя на издателство "Художественая литература", от същате серия, разпознават се по оформлението, пак по това време - 82-83. И откъде щях да съм я чул и чел, в те времена, ако не на руски. Същото и с китайските. Щото руската и съветската китаистика са на световно ниво. Няма да споменавам речниците. Хората в онова време учеха чужди езици и не само екзотиката китайски или японски, а дори английския от руски речници, разговорници и учебници. Включително, техническите им речници, на няколко езика, ведно. За капак, не знам как и откъде, но, ако щете вярвайте, в руската книжарница продаваха ... американски издания. От там си купих, например, учебника по цифрова електроника на МТИ. А сега де!

Отделно от това, в по-големите библиотеки си имаше раздел на руски, включително и за свободен прочит. По-ценните си бяха в читалня.

[ddantgwyn]

Хм, тази тема май си заслужи разделянето

[Асол]

Е какво ще разделяш сега? Тъкмо сме заседнали на едно място...така е по-удобно

[Mr. Blue]

Темата е разделена и е продължение на "Интервюто на К. Костадинов и Ст. Тафров за Елхата
Асольче , не се сърди ! 
 

[Banshee]

"Руска книжарница" или "Под елхата" не е ли по-релевантно? Или "Езиково обучение по байтошово  време".

Тъкмо щях да се включвам със Сэйте Мацумото и Сэйити Моримура от "Зарубежный детектив".  На български е Сейичи Моримура и неговата "Плюшеното мече" е издадена през 1984, но няколко години по-късно съм попаднала не на нея, а на по-старото и по-масово руско издание. 

[Асол]

Споделям предложенията на Банши за преименуване на темата :D

[ddantgwyn]

"Руска книжарница" или "Под елхата" не е ли по-релевантно? Или "Езиково обучение по байтошово  време".

Понеже стана дума за спомени и кой какво и как си спомня, мисля че едно „Забравената България …“ би било също толкова подходящо, колкото и другите предложения

[Mr. Blue]

"Руска книжарница" или "Под елхата" не е ли по-релевантно? Или "Езиково обучение по байтошово  време".

Тъкмо щях да се включвам със Сэйте Мацумото и Сэйити Моримура от "Зарубежный детектив".  На български е Сейичи Моримура и неговата "Плюшеното мече" е издадена през 1984, но няколко години по-късно съм попаднала не на нея, а на по-старото и по-масово руско издание.

Някои са се обучавали езиково и в различните културни центрове в София - Германски , Унгарски - "Руска книжарница" стеснява обхвата на езиковото обучение.
"Езиково обучение по байТошово време " може да "елиминира" някои от по-младите участници във Форума .  Но да изчакаме още някое предложение и може да променим заглавието .

[Banshee]

"Езиково обучение по байТошово време " може да "елиминира" някои от по-младите участници във Форума.

Набор 90+? Едва ли имаме такива за елиминиране. :)

[Mr. Blue]

Споделям предложенията на Банши за преименуване на темата :D

Хубаво е , че споделяш , но дай и предложение за ново заглавие - аз съм "отворен" за промени ! :)

[Mr. Blue]

"Езиково обучение по байТошово време " може да "елиминира" някои от по-младите участници във Форума.

Набор 90+? Едва ли имаме такива за елиминиране. :)

А набор 80 ? През 1989г са били на 9 години , сега - 39 .

[аменеменема]

За заглавието: според мен „езиково обучение“ не е това, за което си говорим. По-скоро за четенето на книги на руски някога, или, ако предпочитате по-общо, за четенето на „чужд“ език, или дори за четенето на книги изобщо.

[Banshee]

Набор 80 може да споделя спомени за Jingle Bells в алианса.  ;D И за "Пусть всегда будет солнце". Иначе трябва трета тема, всъщност.

[ddantgwyn]

И още нещо — мястото на преименуваната тема не е в „Новините от деня“.

Още повече, че темата е на път да стане място за споделяне на спомени — такива, каквито са.

[Mr. Blue]

И още нещо — мястото на преименуваната тема не е в „Новините от деня“.

Още повече, че темата е на път да стане място за споделяне на спомени — такива, каквито са.

Предложение къде ?

[ddantgwyn]

И още нещо — мястото на преименуваната тема не е в „Новините от деня“.

Още повече, че темата е на път да стане място за споделяне на спомени — такива, каквито са.

Предложение къде ?

Или в „Теми на форумците …“ или в „Други теми …“, още повече, че в един момент двете теми най-вероятно ще се слеят в една.

Но е добре да се видят и други предложения

[Асол]

"Под елхата" и "Забравено за България" ми харесват като заглавия. Ако няма възразяващи  - да гласуват за едно от двете

А за възрастта на участниците в този форум - безкрайно се съмнявам, че има някой роден след 80 година. Даже и 80-та ми се струва прекалено...то си личи по писането, де :D

[аменеменема]

Хора, съсредоточете се – не става дума за обучение по езици, нито за елхи, нито за бай Тошо и други байовци :)
„Забравено“ също не е точно: „забравени“, а по-точно отминали, са много неща.

Тук приказката тръгна за четенето. На книги!
Има страшно много да се каже за това, как в това отношение се промениха нещата с времето. И далеч не всичко се е променило към по-лошо. Напротив, има цял ред фактори, които приближиха книгите до нас неимоверно много! Точно за това можем да си говорим дълго-дълго.

[Mr. Blonde]

"А бяхме млади" ми се струва подходящо заглавие.

[Асол]

И далеч не всичко се е променило към по-лошо. Напротив, има цял ред фактори, които приближиха книгите до нас неимоверно много!

Грешиш! В нашето семейство всички четат изключително много и ден днешен, библиотеките ни съперничат с всяка обществена такава, без бозите за пълнеж, а щерка ми чете с голям зор и след непрекъснато подканяне. Вярно, чете научно-популярна литература, но с художествената е в служебни отношения. Това не мога да го разбера все още и спокойно обвинявам средата и телефоните, щото до първи клас сме й изчели огромно количество детски приказки и книжки, ама не щат да четат и това е...всички родители, които познавам се оплакват от същото

[ddantgwyn]

Хора, съсредоточете се – не става дума за обучение по езици, нито за елхи, нито за бай Тошо и други байовци :)
„Забравено“ също не е точно: „забравени“, а по-точно отминали, са много неща.

Тук приказката тръгна за четенето. На книги!
Има страшно много да се каже за това, как в това отношение се промениха нещата с времето. И далеч не всичко се е променило към по-лошо. Напротив, има цял ред фактори, които приближиха книгите до нас неимоверно много! Точно за това можем да си говорим дълго-дълго.

Предполагам, че говориш за появата и развитието на информационните технологии.

Не ти ли прави впечатление, че колкото по-лесно стана четенето на книги, толкова по-малко книги се четат? А, и неизбежно ще стигнем до вредата от 70-те години авторски права върху книгите.

А и освен четене, трябва и осмисляне на прочетеното. А и това нещо все да куца през последните (няколко (десетки)) години (imho).

[аменеменема]

Грешиш!

Изобщо не греша, много добре знам какво говоря и го практикувам ежедневно.
Нищо от това, което казваш, не оборва казаното от мен. Книгите сега наистина са достъпни, по най-различен начин. Защо някои не ги четат е важен, болен, мащабен, но съвсем друг въпрос.

[Асол]

Не някои не четат, а повечето деца не искат да четат. И това, че аз тикам и бутам с риск да стана досадна, не означава, че проблемът не е много голям и не важи за огромна част от хлапетата! Принцът е прав - масово не се чете и не се разбира прочетеното, без значение, че нетът дава много повече възможности и бърз достъп. Е, хлапето поне проблем с разбирането няма, но все пак ние даваме пример и ни е трудно да контролираме влиянието на средата, за останалата менажерия не ми се и мисли...

Оф топик!
Принце, ама наистина ли имаме 229 гости???

[аменеменема]

повечето деца не искат да четат

Както казах, това съвсем не означава, че книгите сега не са много по-достъпни, и то по различни начини. Съществуването на проблема, за който говориш, няма как да опровергае това.

[Firmin]

В момента гледам Ники Василев по Канал 3. Точен, както винаги. За езиковото обучение - правя, казва, срещи със студенти във водещи вузове. Започвам с това да ги попитам колко чужди езика знаят. Във водещите варненски вузове - 15% знаят английски. Това не е XXI век. Преди, заради езиковите гимназии, България беше на челни места по чуждоезиково обучение. Сега е на опашката. Така не се конкурират западняци.

Дано съм го цитирал точно, но предаването може да се намери сигурно и на запис.

Това е и в по-общия контекст на квалификацията и меритокрацията. Друго да не, Сакскобургготски извади напред хора, дето да не те е срам, че са ти началници. Факт. След десет години управление кадровият метод на Борисов може да се определи само като тържество на посредствеността. На ключови позиции продължават да са хора, които, извън политиката, не блестят с никакви професионални постижения и професионален авторитет. Напротив, методът на ГЕРБ е да овласти и да придвижи по стълбата на управлението хора, които чрез образованието, квалификацията си, компетентностите си, никога не биха били допуснати там. Така единствената подемна сила, на която те могат да разчитат, е тази на кадровата тяга на Цветанов - оттам и френетичната им преданост към ГЕРБ и пламъкът в погледа. Както учат руските гвардейци - да "пият" с очи началника.

[Lillian]

 

Firmin

Цитат
какво за Бога, четяхте на руски Фирмин , ела  да кажеш, моля!

Всичко. Най-кратко казано. Не се сещам за нещо, което да не сме чели на руски.

тук има нещо, може би не сме връстници
или нещо ,което не знам -руско училище, университет
но няма значение, не се сърди за добавените спомени, моите  хоби  занимания с психология ми обърнаха внимание на този факт, а после с изненада установих,че повечето хора, аз също, го правят

аз пък се чудя, що така делите гимназиите, не помня да сме имали подобни противопоставяния
ние от едно време бяхме с Немската в една сграда, Немската разбира се е по-елитна и до сега в нашия град, по-стара гимназия,още преди 1944 год. е имало немско училище ,
обаче и те искаха да учат английски, мода нали
аз можех да знам поне сносен френски,ама неее, английският е врата към рока, блуса и света 

[Lillian]

Преди, заради езиковите гимназии, България беше на челни места по чуждоезиково обучение. Сега е на опашката. Така не се конкурират западняци.

сега какво от това се е променило?
не мисля ,че по-малко деца учат в тези гимназии, а и обучението по английски е много повече часове , отколкото по наше време във всички училища
знам един основен проблем - няма учители по езици, доколкото има по-добри такива , преподават в езиковите училища или колежи
в основните и средни училища, даже в реномираните търговски и математически гимназии, преподавателите често са на хонорар, което не е добър вариант за учениците, а училищата казват, че им струва два пъти по-скъпо

[Джиджи]

"А бяхме млади" ми се струва подходящо заглавие.

А може би - "А бяхме млади по бай-Тошово време ..."  :love_song-1086:
 

[Асол]

Аз съм била млада и в зорЪтЪ на демокрадцията - когато се наливаха основите на грабежа и разсипията

[Джиджи]

Ай ся, не разваляй настроението ...