Езиковото обучение по байТошово време и четенето на чуждоезична литература

[Giuseppe]

Начи, технологията на соковете не ви е известна.
Голямата тайна е, че няма такава. Всичко се правело с етикета.

[Асол]

"Търговският регистър не работи, винетната система не работи, електронната система за гласуване не я пускаме - това всичкото е борба с руските  хакерски атаки към нас"!

Нищо вече не може да ме учуди, но все пак кой от всички дебили е успял да блесне сред останалите?

[Giuseppe]

Виц.
Шутка.
Joke.
 

[Darby]

Маса народ се заблуждава, че знае английски добре, както маса народ по соца се заблуждаваше, че знае руски добре. 

Сегашните езикови гимназии не са това, което бяха някогашните.

Напълно вярно. И двете твърдения.

[len]

67, ние бяхме при бай Манчо /Манчо Ненчев/ по математика! Велик, аз дето не си падам математичка, някак успявах поне до 5 да докарам. И той си отиде. Янакиева съвсем скоро си отиде, не миналата, по-миналата година, на 90! Беше на последната ни сбирка на випуска, трябва да е била на 87 вече, ами, както всички си казвахме - тази жена е консервирана! Стоя с нас до полунощ, танцува! Прекрасни учители имахме!

[хикса]

Закопчавате с клечка за зъби, от дървените (това за четящите дечица, които знаят само за пластмасовите)

Ей, аз пластмасова клечка за зъби още не съм виждал! Снимай някоя и качи снимката!

[Firmin]

Точно преди малко някой се оплакваше от липса на динамика във форума :t2333:

Ами нали виждаш - вси форумци от един калъп са излязли. В едни и същи училища. С едни и същи спомени. Едни и същи генерации. Каква ти динамика! И каква ти романтика.

Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
изстинала?

Ами щото обърнахме Романтиката на Вапцаров наобратно, като с машина на времето. И сега изстиналата романтика е Вапцаровата романтика. Най-много някой да съживи стиха му като реклама на нискотарифна авиокомпания.

[67]

67, ние бяхме при бай Манчо /Манчо Ненчев/ по математика! Велик, аз дето не си падам математичка, някак успявах поне до 5 да докарам. И той си отиде. Янакиева съвсем скоро си отиде, не миналата, по-миналата година, на 90! Беше на последната ни сбирка на випуска, трябва да е била на 87 вече, ами, както всички си казвахме - тази жена е консервирана! Стоя с нас до полунощ, танцува! Прекрасни учители имахме!

Бай Манчо заместваше Нешев около седмица, когато го бяха пратили Нешев на някаква конференция, що ли, инак той никога не отсъстваше - от подготвашки до 10 клас включително. Бай Манчо ни се видя като ангел небесен! Запомнила съм го като вечно добродушен човек, не зная защо.

[67]

Точно преди малко някой се оплакваше от липса на динамика във форума :t2333:

Ами нали виждаш - вси форумци от един калъп са излязли. В едни и същи училища. С едни и същи спомени. Едни и същи генерации. Каква ти динамика! И каква ти романтика.

Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
изстинала?

Ами щото обърнахме Романтиката на Вапцаров наобратно, като с машина на времето. И сега изстиналата романтика е Вапцаровата романтика. Най-много някой да съживи стиха му като реклама на нискотарифна авиокомпания.

Твърдо нье! Нашите готварски стилове са различни! Пък и Асол обича ягодов сироп, докато аз си падам по малина с шоколад, какъв калъп виждаш! 

[onzi]

Закопчавате с клечка за зъби, от дървените (това за четящите дечица, които знаят само за пластмасовите)

Ей, аз пластмасова клечка за зъби още не съм виждал! Снимай някоя и качи снимката!

разгледай швейцарските ножчета, онези комбинираните - всички имат клечка за зъби, пластмасова.

[len]

67, така е, душица беше и с готино чувство за хумор. Помня, след зимната ваканция ни питаше - айде сега, кажете, запасихте ли се с витамин С - прасенЦе, зеленЦе, винЦе...:)

[Асол]

разгледай швейцарските ножчета, онези комбинираните - всички имат клечка за зъби, пластмасова.

Ама тя е за многократна употреба, няма начин да я ползваш при термичната обработка на няколко патладжана  :D
Иначе има пластмасови клечки за хапки, даже са в различни цветове и с финтифлюшки за различни плата най-вече да дечурлига. Ползват се и за коктейли - боцваш с тях коктейлна череша, например

[67]

 

[Firmin]

какъв калъп виждаш!

По Милграм, на колко стъпки си от мен, мислиш?  8)

[Giuseppe]

Стига де!
Пластмасовите Ф печката придават толкова екзотичен вкус, че само японец от ония дето ги вадят от джунглата и още неразбрали, че е свършила ВСВ ще го оцени.

[Giuseppe]

Последен виц за лека нощ.
"Вчера бе велик ден! Китайците кацнаха на Луната. При нас пуснаха винетната система. При тях даже мина успешно!"

[хикса]

Благодаря, ного съм зле, такова нещо наживо още не съм виждал.

[Firmin]

Виц.
Шутка.
Joke.
 

Ама никой не се смее. Щото за хубав виц ти трябва нещо парадоксално, нещо изненадващо, нещо извънредно. То туй и за гротеска не става. По причина на баналност. Предизвиква не смях, а униние. Понеже е тъй очаквано и близо до истината, че и за фейк нюз не може се пласира. Тъжно. Какъв ти смях.

[Firmin]

И пак по темата - гледам в момента "Убийства в Мидсамър". Току що определиха топлото есенно време като ... "индийско лято". И с моя сакат английски смело бих го превел като "циганско лято". В най-тежкия случай - като "индианско лято". Но "индийското лято" ми идва в повече. Почти като движението в "индийска нишка". Аман! (Не че диво неграмотни преводи от руски в наши русофилски сайтове не съм чел, де. Щото самомнението за познания по английски по тези места го надхвърля само самомнението за знаенето на руския)

[len]

Баш си е "циганско лято", ама явно някой политкоректно или хал-хабер си нямащ...

[Bradatko]

Имаме си страхотен език!
За всяко нещо си имаме дума.
А не като в английския език една дума да означава какво ли не и трябва контекстуално да се догаждаш за какво точно става въпрос.
Освен това си имаме и умалителни, които придават изключителен колорит, нюанс и отсенки на речта.
Никой не може да ме убеди, че ще може да преведе на английски език точно, естествено запазвайки смисъла, нюанса и усещането на следните поредици:
Звънец, звънче, звънченце,
Момиче, момиченце,
Дори и
бебе, бебенце.
И т.н.
Който намери в идиотския обяснителен език (английския такъв) подобни думи - без little, tiny и др. подобни обяснения - да ги изложи тук, моля.
Руският език също има такива форми и пртитежава такова богатство.
Дева, девочка, девчонка и даже девчушка. Просто КРАСОТА!
Така че, горния превод може да се получи съвсем точно на руски език.
Пък...
Ето една илюстрация какво може да се напише само с буквата "П":
...............................
Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията. Пешо погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие.
Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. "Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!" Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне. "Пак политика" - простена Пешо, - "пак пропагандни простотии, пичкавимайчина!" Пешо пореден път превключи. По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието "псевдопотенциал". По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна "Пим Пам Пумелхен". Поредно превключване. Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.
Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца. Пазарен плошад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия. Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелисташе "Плейбой", пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод "Плейбоя", пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.
По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници. Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси. Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, порнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото. Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка. През площада преминаха педерасти, прокламирайки противоестествени полови потребности. Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока "Подуене - Претория"

ПС.След прочитането му, забелязах че няколко широко използвани думи, започващи с "П" са избегнати...
С цел - ясно каква!

[Пешо]

Аз пък много обичах газираните сокчета, дето ги продаваха по улиците - хоп една (3 ст.) или две лъжички (5 ст.) сироп от ягоди примерно, пускат сифона и си готов.

Младо си ти, след като помниш сифони. По-рано си беше обикновена чешма!

А пък още по-рано бяха сифони. Поне в София беше така. :beer-405:

[аменеменема]

ПС.След прочитането му, забелязах че няколко широко използвани думи, започващи с "П" са избегнати...
С цел - ясно каква!

Ами аз да допълня малко.
Периодично пускам персонална порция пресни попържни по повод прононсирания престъпник, по професия пожарникар, понастоящем пишман-премиер.

[Асол]

Заради темата взех, че си разгледах дипломната работа и що да видя!? В основата й като изчисления, методи на проектиране и теория  съм ползвала основно два учебника - единият, издаден Москва, Высшая школа 1962г. , а другият Москва, Машиностроение 1971 г. Нарочно не ги пиша какви са точно..

[Bacho Кольо]

И пак по темата - гледам в момента "Убийства в Мидсамър". Току що определиха топлото есенно време като ... "индийско лято". И с моя сакат английски смело бих го превел като "циганско лято". В най-тежкия случай - като "индианско лято". Но "индийското лято" ми идва в повече. Почти като движението в "индийска нишка". Аман! (Не че диво неграмотни преводи от руски в наши русофилски сайтове не съм чел, де. Щото самомнението за познания по английски по тези места го надхвърля само самомнението за знаенето на руския)

А помниш ли когато "Убийствата.." се появиха за първи път по нашите кабеларки. Преди 10 или 15 години. Тогава не ги дублираха, а бяха със субтитри.
Великолепен английски език!
 Нямаше начин на такова хубаво нещо да не му таковаме майката.

П.С. Същата участ последва руската "Кухня", сега "Хотел Незнамкой си"

[Bacho Кольо]

"
Най-куриозното е, че книгите на руски език бяха дефицитни в СССР."

Почти абсолютен дефицит. Макар че преводната художествена литература се издаваше в огромни тиражи, книгите все не стигаха. Пред очите ми е една длиннющая очередь /сигурно 500 човека/ в една квартална книжарница в Беляево. Оказа се исторически роман на Анри Труая.
И това си беше бизнес на българските студенти - руска техническа литература: от СССР - в България. Художествена - от България в СССР

[67]

А пък още по-рано бяха сифони. Поне в София беше така. :beer-405:

Уууу, връзкари! 

[Firmin]

Втори фактор на измененията в сферата на информацията ще бъде свързан с нарастващата интензивност на информационната война. Все повече противостоящите си информационни системи ще „какавидират”. Информационно-смисловият улей на Запада окончателно ще престане да чува жуженето на Изтока.

Дъ въ пуснъ пу улия, дъ въ пусна дъно 

Русофилският, мил на сърцето ни, pogled.info, впрочем.

Кошер, кошер е думата, драги ми другари.

[Пешо]

А пък още по-рано бяха сифони. Поне в София беше така. :beer-405:

Уууу, връзкари! 

И млечен сладолед имаше тогава ... С вафлички. Малък - 20 ст, голям - 40 ст. От старите пари, до 1961.
 :sleazy-422:

[Чок觧]

Чакайте и аз да драсна нещо , преди да са нацепили темата ! 
*
 Кат казахте за питиета - сайдери - майдери , оранжада от тикви и други , се сетих как в нашта махала бяхме измислили едно чудно питие : Купувахме си средна боза от 6ст в чаша за голяма боза от 8ст. , купувахме си и сметанов сладолед и го изсипвахме в чашата , след което го разбърквахме - получаваше се студена боза със сметанов вкус ! А и продавачките ни уйдисваха на акъла - не ни правеха фасони за измишльотината ни !
**
Да се опитам да свържа първата със втората част на заглавието :
След като щях да остана на изпит по френски , взеха ми частен учител - леля Нина от Руската книжарница , една дребничка женица , която за двайсет урока ме научи да чета свободно адаптираното издание на "Без дом" от Руската книжарница . След нея ми даде още 3-4 такива , които "излапах" като топъл хляб . Като свършиха уроците ме посъветва отвреме на време да си купувам "Юманите Диманш" от единствения павилион на Центъра за чуждестранни периодични издания , до сладкарница "Златните рибки" в Русе . Така почти всяка седмица си купувах по едно списание и покрай историите за "Кученцето Пиф" , попрочитах и новини от света , които не се появяваха в българските медии . По-късно в Окръжната библиотека успях да намеря и раздел с книги на френски език , които започнах да прочитам една по една .
Дълго време след това , като инженер ми се наложи да напиша технология за заваряване , по-скоро запояване с електроди "Кастолин" , но за които нямаха упътване как да се използват . За учудване на колегите , а донякъде и за мое :) , успях да преведа упътването и да напиша може би най-подробната технология за запояване през живота си ! :D
След това , а и преди , по различни поводи ми се е налагало да се правя на преводач от френски .

[Firmin]

А стига с тая София, бе! Сифони си имаше във всяка къща из мамковината.

Онуй голямото лъскаво нещо, дето му завинтвахме едни малки торпеда да прави фъссс!  :beer-405: Продаваха ги като патрони - по десет в кутийка.

[Lillian]

историите за "Кученцето Пиф"

ама не ми говори за Пиф е Еркюль, разстройваш ме, детството ми мина с глупавите им приключения :image008:
да напомня ли,че майка ми е учител по френски, да обяснявам ли старанието да научи мен и брат ми на френски език и култура
не успя обаче, ние победихме, не знам къде сбъркахме и тримата

[Пешо]

не ми говори за Пиф е Еркюль, разстройваш ме, детството ми мина с глупавите им приключения

Защо да са били глупави ? Доста прилични рисувани истории (bandes dessinées) бяха. Още от времето на Vaillant .

[Чок觧]

историите за "Кученцето Пиф"

ама не ми говори за Пиф е Еркюль, разстройваш ме, детството ми мина с глупавите им приключения :image008:
да напомня ли,че майка ми е учител по френски, да обяснявам ли старанието да научи мен и брат ми на френски език и култура
не успя обаче, ние победихме, не знам къде сбъркахме и тримата

Или подхода на майка Ви не е бил правилен , или Вие не сте имали влечение към езиците . Ще ти разкажа как пет годишният ми син научи  2-3 езика едновременно :
Емигрирахме , когато малкият ни син бе на пет години . Знаеше прекалено добре български и като бонус - псувните на дядо му комуниста , докато гледаше по телевизията СДСарските тъпанари . С идването си трябваше да отиде на детска градина още на втория или третия ден , а не знаеше и бъкел от местния език (иврит) , което ме притесняваше , но учителките , три на брой ме успокоиха : "децата бързо свиквали" . За сведение тук са събрани хора от почти целия свят и децата си говорят родния език . На обяд(градината за пет годишни е подготвителна за училище и е до обяд !) отивам да го взема и той излиза прегърнат с едно момиченце Ксания - рускинче . Оказва се , че още с влизането едно негърче е започнало да го закача и удря , но Ксания му се притекла на помощ и оритала "черномазия" , както тя сама ни заяви ! :D Попитах сина си как се разбира с рускинчето , а той ми отговори , че всичко ѝ разбирал !!! А тя , питам аз ? - По-трудно , ама аз ѝ обяснявам !!! Прибрахме се вкъщи и реших да му пусна израелски детски канал , за да свиква с иврита , но той поиска  "Картуун нетуърк" , който е на английски и аз го оставих . Така продължи много време . След една година гледахме американски филм със субтитри на иврит. Синът ми вече знаеше да чете на иврит и ... изведнъж каза : " Оффф , тия простаци не превеждат правилно израза от английски - трябва да е .... на иврит !!!
Оказа се , че докато е гледал Картуун Нетуърк , той си е превеждал смислово  от английски на български и учейки в градината иврит - смислово на български и можА да открие несъответствието ! А руския го научи покрай Ксюша и дълго време бяха приятели ! :) Та английския го научи сам от рисуваните анимационни филмчета !

[Чок觧]

.

[Bacho Кольо]

А стига с тая София, бе! Сифони си имаше във всяка къща из мамковината.

Онуй голямото лъскаво нещо, дето му завинтвахме едни малки торпеда да прави фъссс!  :beer-405: Продаваха ги като патрони - по десет в кутийка.

Лъскави сифони имаше по къщите, но Сифон - не навсякъде. В Разлог сифонът беше култово питие* - една мерителна лъжичка малинов сироп, останалото газирана вода - 3 ст. Двоен сифон - 6 ст.

*култово беше и мястото, където се продаваше - зелена барака, 3 на 2 м. в центъра. И беше едно от местата за срещи - "на сифона"


...почти като "на попа"

[Engels]

да напомня ли,че майка ми е учител по френски, да обяснявам ли старанието да научи мен и брат ми на френски език и култура
не успя обаче, ние победихме, не знам къде сбъркахме и тримата

Трябвало е да ви научи първо само на френски.
Българския език после щеше да си го научите сами.

[Чок觧]

да напомня ли,че майка ми е учител по френски, да обяснявам ли старанието да научи мен и брат ми на френски език и култура
не успя обаче, ние победихме, не знам къде сбъркахме и тримата

Трябвало е да ви научи първо само на френски.
Българския език после щеше да си го научите сами.

Аз смятам , че няма "първо , второ" !
Детския мозък е необременен и може да поема максимално информация , затова и езици се учат най-добре първите 6 години и остават завинаги !
 Пак ще споделя случай , на който съм бил очевидец :
 Българска еврейка , синът ѝ женен за американка , имат 2 годишна* дъщеря . Бабата говори на детето на български , бащата на иврит , майката - на американ инглиш .
Детето само слуша и до 3 - 3 години и половина не проговаря ! След това .. започва да отговаря на баба си на български , на баща си на иврит и на майка си на американ инглиш !!! Просто му е било необходимо да натрупа словесен запас и да го осмисли на всеки от езиците !
____________________
* Когато ги срещнах , дъщеричката бе на 2 години .
Синът разбира български , но не го говори .

[Firmin]

Прочее, никой не може да те накара да учиш език. Най-много да те отврати, заради натиска, от езика пожизнено.

Езикът се учи "от само себе си", когато е свързан с определено занимание. И на "другото място" съм ви писал как моята благоверна "научи" турски. От сериалите. Толкова хабер си нямаше от турския, че някои турцизми в българския ги мислеше за архаизми, ако мога тъй да река. Покрай сериалите, които гледа на компютъра, с български или руски субтитри - с любезното и безкористно съдействие на нашите туркини и на работещи в Турция рускини от фенклуба, научи турски така, щото като вървим по улиците, в магазините или в кафето, разбира какво си говорят младите турци или турски семейства. В Германия даже, в обществения транспорт, в автобуса, някой звънна на шофьора и той му отговори на турски. Моята, бетер разведка, всичко чу и разбра. Хем не е такъв човек да подслушва. Просто, покрай сериалите, е станала като стар боен кон - чуе тръбата, наостри ушите. Мозъкът и сработва автоматично - следи внимателно текста, за да разбере действието. Несъзнателно е вече.

Допускам, че има и друго. Милата тя, подхвана турските сериали посред много тежка депресия, която я размазваше. Помагаха и да се изключи от натрапливите и мисли, дето и докараха депресията. Така, както си го обяснявам, се въвеждаше в трансово състояние. Това е неща като състоянието, когато пътувате в автобуса, гледате през стъклото и "не мислите за нищо". В такова състояние си особено уязвим за внушения, но пък и човек учи твърде успешно в такова състояние. На "твърде" подходящо, безсъзнателно, ниво. Когато гледаш филм, особено турски - актьорите им са брилянтни професионалисти и се раздават като играят, без да преиграват - то съзнанието е фиксирано върху чувствата и действието, а езикът се възприема безсъзнателно.

И ето ви нецелен резултат. Антонио Бандерас в "13-я воин" научи езика на викингите. Само дето там просветеният арабин си бе го поставил за цел.

[Firmin]

След това .. започва да отговаря на баба си на български , на баща си на иврит и на майка си на американ инглиш !!!

Потвърждавам. Учителката ми по английски в гимназията говореше на детето си на английски, за да го учи от рано. Викам и един ден това дете ще го луднете - английски, български. Не, казва. Аз му говоря на детето на английски, баща му на български. Не смесваме. Езикът на мама. Езикът на тати. Ранно езиково обучение, видиш ли.

Офтопик. Наскоро четох статия за традиционните семейни модели на черноморските гърци, на Диана Радойнова. Препоръчвам ви я. Много е интересна, дори за мен, дето уж следва да знам тези неща отвътре. В статията се споменава, че старите гъркини строго са заръчвали на дъщерите си - говорете на децата на гръцки! ще загубят езика иначе! Това е така, защото дори говоренето на гръцки се е преследвало. Прабаба ми, след закриването на гръцките училища със закон, е преподавала на децата от града тайно, вкъщи. Не че созополските гърчета не са си знаели майчиния език. Тя ги е учила да четат и пишат на него. Което никак не е било безопасно. Баща ми твърди, че дядо му е отровен нарочно и от това умира, защото е бил сред неформалните лидери на гърците. Две поколения по-късно, нито аз, нито брат ми говорим гръцки, той дори и не разбира, ако му говорят, както и аз почти. Братовчедките ми го учиха специално, в школа. Леля ми, която също е "созополица", дори го преподаваше, след "промените". Братовчедките на баща ми са активистки на гръцкото дружество, пеят в хора му. Вкъщи продължават да си говорят на гръцки. Преди доста години Гарелов отсядаше през лятото у тях и си говореше с тях на гръцки, да си упражнява езика. Малък щрих към (чуждо)езиковото обучение по бай Тошово време.  8)

[Engels]

Аз смятам , че няма "първо , второ" !
Детския мозък е необременен и може да поема максимално информация , затова и езици се учат най-добре първите 6 години и остават завинаги !

Само при условие, че детето има необходимост от езика, за да общува с някого или да разбере нещо което го интересува.
Както в примерите които даваш.
В случая с Lillian, са нямали никакъв интерес да учат френски защото не им е бил нужен за комуникация.
Вече са знаели български за да общуват с околните и майка си.
Ако майка им беше започнала с френския, те щеше да го научат за да могат да общуват с нея. А после български щеше да научат сами, за да общуват с другите които не знаят френски.
Това е също като в твоите примери.
Тоест детето трябва да бъде поставено в условия, при които да има интерес да научи даден език.  В твоя случай тези условия са се появили след преместването, без да е било необходимо да правиш нищо друго.

[Асол]

Когато гледаш филм, особено турски - актьорите им са брилянтни професионалисти и се раздават като играят, без да преиграват - то съзнанието е фиксирано върху чувствата и действието, а езикът се възприема безсъзнателно.

Категорично не съм съгласна! В зората на заливането ни с турски сапунерки изгледах двайсетина епизоди от "Перлата" и това ми стига до живот. Единственото турско кино, за което имам чудесно мнение е сериалът им по "Чучулигата" на Решат Нури в шест серии и то точно определен - с Айдан Шенер и Кенан Калав (това вече може да се намери само в руските сайтове!), върви точ в точ по книгата, даже актьорите прекрасно пасват на описанията в нея



Всъщност, това е единствената турска книга, която съм чела, имаме я от детските ми години и ми харесва

[аменеменема]

И ето ви нецелен резултат. Антонио Бандерас в "13-я воин" научи езика на викингите. Само дето там просветеният арабин си бе го поставил за цел.

Помня тази фрапираща кинаджийска нелепост. Тов. Бандерас само кюта и слуша, никой не му превежда от викингски, не му обяснява кое какво е, нула помощ и внимание – и изведнъж зина и се отприщи да говори. Освен в холивудска боза, другаде такава глупост не мож намери.

[Джиджи]

Аз смятам , че няма "първо , второ" !
Детския мозък е необременен и може да поема максимално информация , затова и езици се учат най-добре първите 6 години и остават завинаги!

Чоки, за „първите 6-7 години”си прав, но за „остават завинаги” не е така. Питай ме мен, къде ми е френският, който бях проговорила доста прилично с частни уроци преди да вляза в английската гимназия. Ми, няма го! Щото оттогава изобщо не го ползвам, не само редовно. Е, помагал ми е на филмови преводи от кабина, за да разбера кога точно трябва да се включа, но само толкоз. А и с французи се оправям – но не така, както тогава.  :goofy-1071:

Тук обаче искам да кажа нещо по същество, свързано с излагане на малките деца на повече от 2 езика едновременно. Вие сте имали късмет, че детето ви е било малко по-голямо, но моята история е доста тъжна, затова трябва да се внимава.

Близко приятелско семейство с детенце, което още не беше проходило – с майка унгарка и баща българин – трябваше да заминат за САЩ, тъй като бащата беше изпратен на работа в посолството във Вашингтон. Върнаха се след 4-5 години и бащата започна да ми плаче на рамото – детето не беше още проговорило на нито един от трите езика. Амбициозната майка му е говорила само на унгарски /за да научи езика!/, вкъщи са говорели само на български, а околната среда го е посрещнала с недружелюбния и непонятен за него английски език.

Горкото дете – доста по-късно проговори на български, но със сериозно заекване, а какво е станало с другите два езика, не знам. Заминаха отново по посолствата по света и отдавна не сме се виждали. Те така …

[Чок觧]

.

[Чок觧]

Амбициозната майка му е говорила само на унгарски /за да научи езика!/, вкъщи са говорели само на български, а околната среда го е посрещнала с недружелюбния и непонятен за него английски език.

Зорлан гюзелик олмаз ! - казват турците - "Насила хубост - не става !?
Няма ли са правилният подход към детето ! И Firmin  мисля , че го сподели - всичко трябва да става от самосебе си , без насилие !
***
"Чоки, за „първите 6-7 години”си прав, но за „остават завинаги” не е така. Питай ме мен, къде ми е френският, който бях проговорила доста прилично с частни уроци преди да вляза в английската гимназия."
Ти не си влязла в Английската гимназия на 8 години или бъркам ? Кога си го учила френския - първите 6-7 години ? Ако е тогава , то ще трябват големи усилия , за да го забравиш ! Аз моя френски , дето го научих във втори курс на техникума( на 17 години) , го "забравих" на 40-46 години , когато започнах да уча иврит
. Просто този език , иврита  има "свойството" да "изтласква" и "изтрива" езиците , които си учил преди това , ако не използваш речник на съответния език ! Отначалото имах многоезичен речник ( иврит- френски -идиш- руски) и френския не ми се губеше , но по-късно минах на иврит-руски голям речник и френския започна да изчезва , а и нямаше с кого да го упражнявам , да си го припомням .

[Асол]

Ние българите общо взето най-много не държим на езика си. Не само във форума, но и от други места съм се натъквала на едно и също - българин отива в чужбина и децата му не могат да говорят с дядото и бабата и с останалите роднини. Нашият случай е подобен - от двамата ми племенници пикльото не знае и не отбира грам български, щото си беше само сред немци и майка му нямаше време и възможност да говори сама с него. Сестра му е по-добре, но не чак толкова, щото българската баба се занесе да я отгледа до 2 години (немските баба и дядо се занимаха с внука, а и са много по-възрастни хора) - всичко разбира пиклата на български, но ми отговаря на немски. И тъй като аз на немски мога да кажа разбираемо общо взето само "лайно" си й говоря на български, тя ми връща на немски - аз съм пас и в крайна сметка тя се приспособява. В същото това време най-добрият приятел на зет ми -германеца (който вече говори сносен български!) е женен за рускиня. Нужно ли е да казвам, че и двете му деца чудесно комуникират на руски!? Ние сме си виновни за много неща - сами се отродяваме, въпреки че има и други хора, ама как аз да им намирам кусури, когато ние си говорим с жестомимика или на английски(тва, щото и те го учат).

[аменеменема]

Чоки, освен всички останали възможни фактори, за усвояването на език съществено влияе индивидуалната способност за това, а тя варира в много широки граници. Толкова широки, че останалите фактори понякога може изобщо да нямат значение. Затова примерите с отделни хора не са показателни за общия случай.
Така и математиката, и музиката, и футболът не се удават на някого дори ако полага големи усилия, а за другиго са като песен.

[Джиджи]

и френския започна да изчезва , а и нямаше с кого да го упражнявам , да си го припомням .

Сега за разтуха ще чуеш моята смешна история с „моя” френски и как брат ми ме принуди да се напъна и да си го припомня поне донякъде …  :goofy-1071:

Двамата бяхме взимали частни уроци с още 2-3 деца още от ранна детска възраст преди да влезем в английската гимназия. Но за разлика от мен, която още с влизането в гимназията бях решила да задълбая в английския, той си беше поддържал френския в Алианса или не помня вече къде.

След това замина като лекар в Алжир и ме покани за един месец на гости. С колегите си араби /от доста интелигентни семейства!/ контактуваше свободно на френски, а аз само го дърпах за ръкава, за да ми превежда каквото исках да кажа. 

Един ден явно му писнА и след като бяха поканили на обяд доста приятно местно семейство, в един момент двамата със снаха ми изчезнаха. Върнаха се по икиндия. И умряха от смях, след като ме чуха как забавлявам гостите им на доста приличен и разбираем френски език. Явно от зор, френският ми се беше върнал, поне донякъде  …

А след това, до края на престоя ми там, нямаше повече нито дърпане за ръкава, нито „Преведи ми …”
Беше ми разказал играта!  :giggle-3307:

[SgtTroy]

Ние българите общо взето най-много не държим на езика си. Не само във форума, но и от други места съм се натъквала на едно и също - българин отива в чужбина и децата му не могат да говорят с дядото и бабата и с останалите роднини.

Забраняват ни, бе, викат кви сте такива майцепродавци, ако децата ви говорят български, ше си ви върнем обратно там. И немаме избор просто...

[Асол]

Забраняват ни, бе, викат кви сте такива майцепродавци, ако децата ви говорят български, ше си ви върнем обратно там. И немаме избор просто...

Това не е никак оригинално и забавно, а безкрайно тъпо. Стегни се, щото не е смешно

[Джиджи]

Ние българите общо взето най-много не държим на езика си. Не само във форума, но и от други места съм се натъквала на едно и също - българин отива в чужбина и децата му не могат да говорят с дядото и бабата и с останалите роднини.

Забраняват ни, бе, викат кви сте такива майцепродавци, ако децата ви говорят български, ше си ви върнем обратно там. И немаме избор просто...

Би трябвало поне да споделиш от кой край на света се обаждаш.  :b0205:

Щото инак Асол може да излезе права ... 

[Чок觧]

Има една простотия у някои родители , които умишлено не учат децата си на родния език , "за да можели по-лесно да се абсорбират" , "слеят" с местните на новото място ! С изключение на Израел и САЩ може би , навсякъде ти си оставаш чужденец , колкото и да се напъваш ! Винаги в теб остава един акцент , едно различие в интонация , жестове , маниери , което те издава . Така , че родителите колкото и да се стараят , общувайки с децата си макар и на чуждия език те предават на децата си всичко това , макар и неволно !
***
Джиджи , Серджанта пише от Португалия и се шегува

[хикса]

Чоки, освен всички останали възможни фактори, за усвояването на език съществено влияе индивидуалната способност за това, а тя варира в много широки граници. Толкова широки, че останалите фактори понякога може изобщо да нямат значение. Затова примерите с отделни хора не са показателни за общия случай.
Така и математиката, и музиката, и футболът не се удават на някого дори ако полага големи усилия, а за другиго са като песен.

На способността по-точното название е интерес. Особено при децата, като му е безинтересна някаква материя и не проявява никаква способност, като му я представиш така, че да го заинтересува и способността се появява. Най-интересно се проявяваше тоя природен закон при сестра ми. На нея хич не и се удаваха математика, физика, химия, които на мен ми бяха интересни. Когато стигна големите класове, аз вече бях войник, после студент, не живеех у нас, като се приберях за малко, ѝ обяснявах разни неща, които не можеше да проумее, тя внезапно почваше да учи съответната наука с лекота, а след известно време пак ставаше мъка. Вероятно се е сблъсквала с някакви неразбрани отпреди неща постепенно и интересът пак е изчезвал и науката се е превръщала в тъмна и непонятна. И тя не можеше да го обясни, просто без мен не се получавало. ;D

[Firmin]

българин отива в чужбина и децата му не могат да говорят с дядото и бабата и с останалите роднини.

А, зависи. Колко е щура бабата, например. Когато брат ми замина за САЩ, майка ми започна яко да учи английски. С учител, даже. За разговорния. Беше почти на 50, когато започна. Каза, че няма да чака брат ми да и превежда, когато има да каже нещо на снаха си. И сега си говори свободно и със снахата, и с внуците си. Те така. Впрочем, продължава да го учи, да поддържа форма. А сега е на 73. С внуците си говори всяка неделя, по скайпа. Те не знаят български и не го учат.

[хикса]

"
Най-куриозното е, че книгите на руски език бяха дефицитни в СССР."

Почти абсолютен дефицит. Макар че преводната художествена литература се издаваше в огромни тиражи, книгите все не стигаха. Пред очите ми е една длиннющая очередь /сигурно 500 човека/ в една квартална книжарница в Беляево. Оказа се исторически роман на Анри Труая.
И това си беше бизнес на българските студенти - руска техническа литература: от СССР - в България. Художествена - от България в СССР

Е, куриозно или не, в СССР явно е имало повече рускочетящи, отколкото в България. А при техническата литература е по-лесно да се предвиди интереса, отколкото при художествената. Анри Троая имаше един много добър и исторически достоверен роман за Екатерина Втора, който със сигурност е предизвикал много по-голям интерес от обичайното.

[Асол]

Анри Троая имаше една много добър и исторически достоверен роман за Екатерина

Най-известен е с една сага именувана "Ейглетиерови", дето си е за чисто френски проблеми, най-паче битови с напъни за психология (има и "кръвосмешение") и руски човек в картинката, лутащи се материално задоволени хора, живущи в началото на края на 20 век и съответния крах и възход на фемилито - три книжки са.

По повод "историческата му книга за Екатерина Велика" - става дума за живота на един френски гастабайтер в Русия по онова време. Купете си я и я прочете - едва ли ще останете с друго убеждение

[хикса]

Е той е от руски произход, някакъв голям мелез беше, май оригиналната му фамилия беше арменска, та книгите му са доста руски и с руснаци в тях, макар да е напуснал Русия съвсем малък. А има и много други биографии на руски царе, писатели и всякакви, дето са му се видели интересни (аз само тая на Екатерина съм чел, затова за нея се сетих, беше добре написана), та предполагам, е бил по-интересен на руснаците от средното.

[Асол]

Аз допускам, че на руснаците им е подействало "Екатерина Велика" в заглавието, иначе Екатерина никаква я няма в повествованието, както и каквато и да било обстойна информация за Русия по онова време-пълно историческо затъмнение, разказът  е за патилата на имигранта решил да припечели нещо в по-богата държава. Изобщо не се шегувам - книгата е на една ръка разстояние от мен. От чуждата литература моята класация върви така - руска, френска, английска и останалото..... ама това стана ясно още от темата на Кайзера за книгите  :D

[хикса]

По повод "историческата му книга за Екатерина Велика" - става дума за живота на един френски гастабайтер в Русия по онова време. Купете си я и я прочете - едва ли ще останете с друго убеждение

Не, тая е друга, дето имам предвид, романизирана биография на Екатерина, даже нещо средно между роман и историческо изследване. Казваше се просто "Екатерина Великая" и немаше никакви френски гастарбайтери, по-дребни от Фалконе или Дидро. Не че има значение, и двете книги са явно интересни за руската аудитория, хем руски, хем чужди, че и исторически, като всичкия Анри Троая.