И второто:
ЛУД ГИДИЯ
Не е лудо като други
от селото –
тамбура му яворова
на бедрото.
Рано утром млад гидия
почва леко,
свири леко, а се чуе
надалеко;
надалеко по полето
до жътварки -
сърпи пущат и зафърлят
паламарки.
Плясват ръце и залавят
хоро вито -
извиха се, изтъпкаха
златно жито...
Дойде пладне, лудо-младо
не почива,
колко свири, толкоз повеч
зле отива:
че се чуе до невести
на реката -
те забравят бухалките
и платната,
та на хоро се залавят
пощурели,
дойде порой и отвлече
платна бели...
Падне вечер, луд гидия
не престава -
на бабите край огнище
мир не дава;
насам, натам – унесат се
в глас далечен;
огън гасне - все зелника
недопечен!"
И превода му:
Hothead Lad
He’s a hothead lad but quite unlike
the others –
Always with his lute – with little
else he bothers.
Early morning breaks as he will
start his playing,
Playing softly but the tune is
growing, swaying;
Far away the cropping maidens
pick the sound –
Ditch the sickles and the swap-hooks
to the ground.
Clap their hands and whirl the round
dance so madly –
Through the crops, and golden wheat is
trampled badly…
Noon is here, hothead lad is
never lunching,
The more playing, the more menace
he is crunching.
Mothers, washing linen on the
river – jumping,
Washing bats forgetting, snowy
linens dumping,
Whirling, twirling, round dance in
frenzy, thrashing,
As the river takes away the
linens washing
Night is falling, hothead lad is
still provoking –
And at grannies by the fire –
places poking.
Blissfully, they listen to his
distant playing,
Cabbage pie not ready – as the
fire’s waning!
