При социализма, няма защо да си кривим душата, пропагандата работеше с пълна сила.
Пропагнадираха вярност към идеите на марксизма-ленинзма и важността на дружбата с СССР, и вярата в светлото комунистичеко бъдеще.
Да, правеше се интелигентно, по всички правила на напредничавите възпитателни и образователни методики. Правеше се на събрания, кръжоци, пионерски лагери, чествания на годишнини. Правеше се с уроците по литература, география, история, та даже и с тези по проридо-научните дисциплини. Правеше се от предучилищна, та чак до кандиднатския минимм по философия на докторантите (аспирантите)
И наистина беше направено така, че доброто образование, възпитаването в добродетелите, за които са писали колегите по-горе и откровената пропаганда са си вървели ръка за ръка.
И още нещо, най-важно. Научили са ни да мислим и да отличаваме пропагандата до такава степен, че накрая не и обръщхме никакво внимание. Даже това неглижиране е ставало на подсъзнателно ниво.