"Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори умърлушени.
(Вж. фреските
Борис-Ангелушеви.)"
За по-простичко приемам, че тук списващите колеги сте представителна извадка на БСП с всичкото твърдо ядро, мека периферия, полумека средна част и кибици отстрани. Към тази извадка се добавят шепичка-две лични познанства извън форума, пак принадлежащи към БСП, от едновремешното голямо доброутро до днешните стари кримки и прочия нови лица.
Управляващата партия в момента може да се чувства прекрасно в леглото си и да спи спокойно - БСП отчаяно се стреми да НЕ попадне на власт, ама хвърля такива усилия, че според мен стъписва даже някои мозъчни тръстове, дето дават акъл.
Преди да почнете да вадите точилките, прочетете още веднъж внимателно темата дотук. Носталгия по минало, което не е на БСП - партията, която се е отрекла от собстветото си име не в момент на нечовешки репресии, а така, ден да мине, друг да дойде. Партия на вътрешните предателства - защото нищо не може да ме убеди, че Жан Виденов беше бутнат от външни предатели, а Сергей Станишев направо си ги продаде неговите избиратели за синекурната евродлъжност, плюс АБВ, плюс Татянко, плюс... Партия, която е способна да жуми с широко отворени очи - двете Касандри Фирмин и Сержанта се опитват да рекат защо БСП губи избори след избори, но им се казва, че те са почитатели на тези, за които предупреждават. Древните китайци (няма значение кой точно, че пак ще се хванете за името) казват, че морето получава водата на всички реки, защото се поставя по-ниско от тях. Обаче БСП иска да бъде ледниково планинско езеро, кристално чисто и недостъпно за простите поточета, освен ако някой лански сняг не се стопи случайно. Е, високопланински морета няма. ЦвЦв е прост, лелките от Жени ГЕРБ са изобщо третокласен човешки материал - ама този същият материал е отмъкнал под носа на носталгиците-интелектуални колоси работещата прекрасно преди години структура и идея на ОФ-то, каквото го знаехме по квартални клубове, нали? Визията за металургия в Габрово вероятно се дължи на списовател на визии, случайно преминаващ през Габрово и виждащ от прозореца на автомобила си статуята на Рачо Ковача (ако е още там). Или пък се дължи на спомен за статуята на Рачо Ковача посред реката, загнезден от дните на "Стоте национални туристически обекта". Опитът за критика на това визионерство се посреща с гол в ръката нож и настояване, че критикът е подведен от собствената си некадърност или старост-нерадост и присъщата й жалба за младост.
Да ви е направило впечатление, че никой не оспорва законността на изборите в България напоследък? Никой не говори за недействителни бюлетини, за подправени протоколи и т.н.? "Бе ние знаем кой ще победи, ама поне да не им се услажда толкова победата!" рече месец преди изборите мил човек, предан на БКП/БСП цял живот, а това е доста дълго време. Не ставаше въпрос за битка за победа, а за загубена битка преди тя да е била започната. Така и стана.
Но... много е важно да се громи вътрешния враг! А ако врагът по случайност се е докопал до лопатата за изриването на твърди някои неща, може и да не е ядро, така да го оставим - о, тогава громенето е просто спорт за част от фракциите. Остава ни кибиченето, защото в този спор ние, кибиците, не можем да бъдем страна. Щото за да си страна, трябва да има срещу какво да си страна. Аморфните носталгици не се броят, не стават.
