Колкото е по-старо, толкова повече цвят дава.
Не, не е така.
Първо, буретата се обгарят - леко, средно или силно отвътре.
След което оцветяват като "неизтощено буре" /така се определят/, леко, средно или силно при използването им в началото.
Неслучайно, производителите на уиски купуват изтощени бъчви, обикновено две години с държано в тях бяло вино.
Колкото бурето е по изтощено, толкова по дълго може да се държи ракията в него. Такива две буренца чак на петата година ми се получиха, а все още имам едно /верно черничево/, което така и не се промени за толкова години и продължава да дава много цвят. Сега - то зависи и от времето на оставяне, но препоръката е да не е под 6 месеца.
Бе то за да не му стане нещо лошо на човек - и три вършат работа, ама нали за класика говорим. Повече от шест си е по добре, но там подобряването /омекването/ на питието влиза в конфликт с оцветяването и "пиенето" на бурето. А цветът на ракията следва да е светлозлатист. Не жълт, не кафяв и бял не е добре, а точно светлозлатист. Като поставиш бутилката /задължително стъкло и то от добро качество!/ под лампа - течността трябва да искри като кехлибарен камък. Особено, когато е спазено и едно от изискванията - прозрачност.
Трудно доловимо качество, но поставете бутилка добро уиски до тази с ракията и най малкият дефект в прозрачността лъсва, а това освен от качеството на ракията зависи и от тази на бурето - липсата на помътняване е нормално изискване за кефа.
Ми ся, не може тежък оловен кристал на чашите и да сипеш неккъф айрян вътре!
Нъл тъй?
За гроздето - аз предпочитам мавруд, но не се колебая да го смешам с мерло или каберне, даже и сира. Не използвам скъпите сортове като мускат - така или иначе ароматът остава трудно след преварката, а и си има ишерети ароматът да се получи, но става с доста усилия и в крайна сметка за гроздовата това не е фатално - гроздовата сама по себе си е мерцедесът на ракиите и винаги си има аромат, който не е необходимо да е напудрен.
Имам запазени бутилки от преди пет-шест години, да, омекват още, особено ако се остави достатъчно въздух, но измененията стават толкова бавно и вкусовите качества с толкова тънка разлика, че сигурно само профидегустатор може да я усети.