Съответно, въз основа на езиковия пуризъм, който съхранява чуждици, ако те нямат домашна алтернатива, в речника на БАН допуск няма:
Да, бе! Речникът на чуждите думи е пълен с наложени чуждици, за които няма домашна алтернатива. Няма пуризъм-непуризъм и няма значение дали има домашен еквивалент или не. Една дума или е чужда, или не. Ако е чуждица, трябва да е в речника, където се обяснява как, защо и т.н. Щом не е там, значи не е чуждица. А това черковнославянски що за животно е? По какво черковният славянски се различава от пазарския славянски? Когато сме се покръствали и са превеждали книгите на некъв друг славянски ли са го правили?
Остави го речника на чуждите думи. В изданието на “Пълен руско-български речник” на Сава Чукалов (самият той руски възпитаник) от 1949 г. има специална притурка за новите думи, навлизащи под съветско влияние и вече включени в руския език и речници. Но само 11 г. по-късно , в “Българо-руски речник” пак на Чукалов (от 1960 г.) вече една значителна част от тези думи са посочени като български думи. Идеологизацията си казва тежката дума и съветизми като "профсъюз", "петилетка", "стенвестник", "съревнование", "курсант" навлизат в езика, като се българизират. Аналогиите с нашето съвремие и множеството млади хора , които "чийлват", "кешват" и т.н. се налага от самосебе си. От СССР се заема и словообразуване на съществителни като "николапетковци", "гичевци", "буровци", "филовци" и т.н.
Иначе при кодификацията на литературния език имаме преки влияния от руския литературен език по линия на нашенската най-общо казано русофилска и рускообразована интелигенция още през Възраждането. Съществителни като "взор", "възторг", "дълг", "изполин", "обида", "обстоятелство", "опълчение", "очарование", "скука" ; прилагателни: "безобразен", "телесен" , "снизходителен", "огромен", "всесилен", "знаменит", както и степенуващи прилагателни - "младши", "старши"; глаголи: "връчвам", "съобразявам", "възкликвам" , "въодушевявам (се)", "считам" - всичко това навлиза в българския езиков фонд от руски през Възраждането
След Освобождението , от Русия "наготово" се привнася и нагажда нова за ттогавашния български език културна, военна, научна, техническа и политическа терминология. Просто държавата след Освобождението се изгражда с активно руско участие и съответно руският понятиен лексикон се прехвърля в новоформиращите се държавни учеждения и войска. Това се случва в едно преди всичко селско общество , което преди Освобождението не е имало необходимостта от подобен терминологичен и понятиен апарат. Четейки документите от онова време (80те, че и 90те г. на миналия век), ние виждаме тежка русификация на административния език. Най-видимо е с командите в армията: "мирно","ходом", "кръгом" и дори "марш" (последното влиза в армиейския лексикон
през руски) т.н. Оттогава са "исковете" в юриспруденцията , вкл. абсурда "ищец" и особено "ищца" (то си е за нобелова награда направо), "въззивно (съдилище)" и прочее. Думи като "маховик" в техниката и др. "Бумага", "газета" и др.. За късмет, в българската интелигенция особено в първите две десетилетия на 20 в., има силно течение на езикови пуристи, а народното образование и домашно образованата интелигенция успяват да компенсират до някъде тези езикови процеси.
Самият Вазов лично редактира прозата си при всяко ново издание и заменя чуждици с побългарени калки или новоизковани българизми, т.е. непрекъснато "осъвременява" езика си. Така че Джиджето е права - може спокойно да изоставим "допуск" заради "достъп".
