Спомени сладки, преживявания разни:
- Може би про форма, но инициативата за 18 месеца, вместо шест, я трипосаха на баба ви Цола Драгойчева. Имаше някакъв казус за пределна възраст и заради него трябваше да влезна немедлено в казармата. А ми оставаше само един семестър и дипломната работа... Имах приятелство с един син на много важен баща, та говорих само с майка му и т.н. - та бях приет при началника едно място и повиквателната бе зачеркната надлежно.
Но вероятно за отмъщение на окръжното, след година, се отзовах вместо във Враца, в кашишко поделение в Ямбол. Но както тук бе споменато, след няколко месеца, точно преди да се отзова в Звездец или някъде там, ме пратиха на да правя разни техники във една военна *** на един големичък град в средата на България. А последната 1/3 трябваше да изработя една апаратура за едно ДНА и бях - както тука бе споменато, откомандирован за в къщи в София и на работа в едно техническо място. Направих им техниката и март отидох да я предам на място.
Като цяло, имам много високо мнение за нуждата от военна служба. Локални идиоти винаги има, но те не могат да компрометират възпитателният отпечатък над младежите - аз бях много по-възрастен от тях и нещо като батко даже и за младшият на отделението, пък и на лейтенанта на ротата.
Считам, че дадената клетва на плаца, повтаряна от всички е нещо много важно и сериозно. Кой-как я оценява е свързано с петмеза в междуушията. Да призная, вметката от нея за Партията, не съм я произнасял, но всичко останало считам за дадено обещание, за някакъв кръвен Обет. Който е трябвало да се презаверява с личната отговорност и действия...
И ми е интересно как таксувате подобни разбирания. Със сигурност за модерните поколения - не знам до колко - такива вехти разбирания ще предизвикат само присмех. И да не забравя: - със сигурност за различни хора мога да бъда и мръсна гад. Което пък взето за от една определена категория двукраки, е повече от комплимент.
Бъдете дерзаещи и здрави!
