Току що идвам от хирургическо отделение. Извикаха ме за консултация на едно деде на 88 години, постъпило с остър панкреатит, по принцип не го оперирват, лечението е консервативно. Та деденцето имало много висок тропонин. Притесняваха се да не е направило и остър инфаркт ( това е основен маркер ) , пуснах му едно ЕКГ. Няма настоящ инфаркт, има стар такъв. Тропонинът може да се обясни и с възпалението на Панкреаса, макар и не в такива стойности. Там се променят силно други показатели...Миокардът на дедето на ЕКГ леко страда, има изменения, но не фатални за момента. Дедето добре, с акъла си, разговорлив. Стои на системи и чака кога ще му свърши диетата да си ходи в къщи. Поговорих си с него, викам айде тръгвам, всичко е ОК ! А той зад мен се хили и ме върна от вратата. Заговорнически снишава глас и вика - "Доктор, кризата ми дойде 48 часа след 4-та доза !" И аз му се хиля и му викам - "Мосю , не ме вкарвайте в нежелани коментари, мосю !" Разбрахте ли ме ? И дедето се хили и вика "Разбрах ви доктор, разбрах ви !" . Това е положението, мислете с главите си, а не през телевизора.