Резултати : Наблюдаваните 113 дни са разделени на две групи. Такива в които са наблюдавани следи , и такива в които не е имало нито една следа – чисти дни. Критерий за кемтрейлс са следи в небето, които не се разсейват в рамките на 3-5 минути след преминаване на обекта който ги е оставил , а остават повече или по-малко дълго, а някои от тях „падат” към земната повърхност. И така статистиката – 68 от дните с наблюдения има следи в небето, от единични следи до масово поливане /нашарено небе/. Това прави 60 % от дните с наблюдения е имало кемтрейлс ! В някои дни е имало изобилие от следи /вижте по-горе в темата ми дифузните следи от 20.07.2023 , които съм снимал/. В други дни е имало изобилие от следи в определен момент от деня и липса на такива в друга част на деня. Такива са били някои от дните с „променлива облачност”. Самолети : За периода от 113 дни с наблюдения на небето са наблюдавани от ТН и идентифицирани 121 прелитащи самолета. Средно по малко над 1 дневно. Има дни в които е наблюдавано само небето, има дни в които е наблюдавано небето и са идентифицирани повече от 1 самолет. Критерий за това е била достоверността на наблюдението и абсолютната сигурност на идентификация на самолета по апликацията. Т.е. когато е било съмнително кой е самолета, той не учавства в статистиката. Самолети са наблюдавани както в дните със следи, така и в „чистите” дни. Съответно втората група автоматично попълват числото на самолетите които не поливат следи. Статистиката със самолетите е следната. От наблюдаваните 121 самолета – 30 самолета /близо 25 %/ са поливали в момента на наблюдението ! 89 самолета не са поливали следи. 2 самолета са оставени „или/или” , не е убедително дали поливат кемтрейлс или оставят нормалната за граждански авиолайнер следа. В по-нататъшни постове ще дам по-подробна разбивка на самолетите по типове, авиокомпании и особено по дестинации – отправни и крайни точки на полетите, тъй като това може да даде насоки от кои страни по-често излитат и летят самолетите, оставящи следи. Също така по-късно мога да дам разбивка по дати и дни от седмицата, кога по-често има следи. Но от прима виста от записките мога да кажа че абсолютно твърдо в съботни и неделни дни СЛЕДИ НЯМА. Изключенията са две-три съботи или недели за шесмесечния период. И съответно почти всички дни със следи /113 дни/ са дни от седмицата ! Това дава категоричен извод че наблюдаваният феномен кемтрейлс има антропогенен характер ! Той зависи от човешката дейност, хора „работят” по подготовката и осъществяването на полетите на самолетите които поливат ! В събота и неделя авиационният трафик е все така постоянен, но следи в небето почти няма ! От самолетите които са оставяли следи в момента на наблюдение, най-голям брой – 9 са излетелите от Германия. 7-от Обединеното Кралство. Останалите са от Испания, Португалия, Израел, Индия, Италия, Ирландия, Сингапур, Полша, Люксембург, Катар и Мароко. 1 излетял „поливач”има и от България /полет на WIZZ самолет А321/ . Два от поливащите следи самолети са неидентифицирани, Flightradar ги показва, но не указва от къде са излетели и каква е дестинацията. По типове самолети – Най-поливащите са логично най-масовите граждански самолети, Боинг 737 различни верси /1/3 от поливачите/ , следвани от А 320 , А 321 , Боинг 787 и още 8 типа самолети, включително един обилно поливащ ИЛ 76 излетял от Германия и собственик африканска държава. Първи изводи. Фактът че най-много самолети поливачи са излетели от Германия и Обединеното Кралство не е изненада с оглед на местоположението на ТН. Все пак прави впечатление отсъствието на самолети-поливачи от такъв голям авиопревозвач и въздушен хъб като Турция. Нямам засечен турски самолет поливащ кемтрейлс ! Друг извод – поливат всички разпространени типове самолети, Ербъс и Боинг, тясно- и широко-фюзелажи. Има два поливача Ембреър , един Мицубиши RJ 1000. Почти всички от поливащите следи самолети са били на крейсерска височина, на някакъв междинен етап от полета си. Поливането на кемтрейлс не зависи от типа самолет , а зависи от локализацията на поливаното място , и на какъв етап е полета. Снижаващите за кацане /към Парижките летища/ по правило не поливат – ешелони 27 000 - 18 000 фута. По-късно ще дам и компаниите...Фактът че поливат всякакви типове самолети, включителнопо-малки като Ембреър, затвърждава убеждението че то не се прави от някакви подкрилни резервоари, или бутилки вътре в корпусите, а става с изхвърляне на добвки от изгореното гориво. В авиационния керосин слагат добавки и това става в делнични дни, най-много на немски и британски летища. Няма солидно обяснение на наблюдения, когато самолет започва да полива обилно в определена точка след като до преди миг не е поливал. Или пък започва поливане, и след минута спира. Единият отговор е че може би сменя ешелона и сменя тягата на двигателите, което навежда на доброкачествено обяснение. Другото обяснение е че над определени райони, предвидени за „поливане” , се превключва авиационното гориво на друг резервоар /пилотите могат да правят такива смени на резервоарите/ и участъкът се „обработва”. Тази хипотеза изисква разделно зареждане на самолетните резервоари и кооперация от пилотите, което признавам – е малко вероятно, без да е изключено напълно.
