СЪУЧАСТНИК СМЕ. ЗАЩОТО СМЕ ПОБЕДЕНА СТРАНА, БЕЗ ДА СМЕ УЧАСТВАЛИ ВЪВ ВОЙНА. И РАЗРУШЕНА СЪЩО.
Без да си участвал във война, не можеш де бъдеш победен, защото няма от кого. Участвахме ние, участвахме! Наричаха я "Студена война". И накрая твоите бивши съпартийци предадоха крепостта отвътре. "Преклонена главица сабя не я сече". Но я лишават от собствената ѝ същност и я убиват морално!
А СЕГА, ПЛАЩАМЕ РЕПАРАЦИИ. Щото ако не плащаме - ще ни уморят от глад.
Я! Щели да ни уморят от глад! При толкова обработваема земя! Въпрос на организация е да се изхраним. Така че тия ги разправяй на старата ми шапка. Освен това на тях вече не им е до нас – Иран ги е подпукал здравата и поне засега печели войната! Така че пак (както винаги) сме на губещата страна.
Но да се върнем към нашата "преклонена главица". Не забравяй какво са правили турците и еничарите с покорилите се при помохамеданчването. Защото не е било само смяна на име и на вяра! Първото нещо, което са ги карали да правят, е да си събарят сами собствените си къщи – плоча по плоча (на по́крива), греда по греда и камък по камък. Второто – да се преместват да живеят на нови места и да си строят там нови къщи. И техните потомци след няколко поколения са извършили кланетата в Перущица и Батак.
И все пак те са имали извинение – непокорните са ги набивали на кол или (ако са имали късмет) обезглавявали. Сега теб кой иска да те набие на кол или обезглави?!
А на това си греят ръцете жълтопаветниците и още някои осоло тях. А други пък политиканстват и си плетат кошницата с надеждата и те да намажат филията, пък ако ще и да мрем всички.
Колко пъти да ти обяснявам, че такава надежда няма. Ако случайно много се засилим (тия, дето ни мразиш толкова), ще отменят изборите като в Румъния.
Е, аз предпочитам да умирам бавно, затова съм избрал Радев. Поне умирайки бавно, има надежда да дочакам да видя как ми копаят гроба. Да речем.
Гроба ти сам си го копаеш. Но си свикнал да си угаждаш. До САЩ пътуваш с жената, на коктейли ходиш. Нали си патриций. Но... "гъз глава затрива" (ГГЗ).
Или да се случат случки по света...
Това не са случки, а закономерности. Западът губи и на украинския, и на иранския фронт. А ние пак сме с победените. От много "ум" (защото не виждаме по-далеч от носа си) и от много страх ("срах брах").
Прочете ли вече монографията на гл.ас. Илия Табаков "Национално самоубийство", която може да се купи в книжарниците "Хеликон"?