На дадената жизнена линия вие не можете да промените нищо по същия начин, по който, намирайки се в изложбена зала, не можете да преместите композициите там. Защото вие не сте хазяинът. Но никой не ви забранява да се обърнете и да отидете в друга зала, която повече ви харесва. Естествено преходът от една зала в друга не става просто с желание, не всички мисли подлежат на реализация, не всички желания се изпълняват. И тук въпросът не опира до съдържанието на мисълта, а до нейното качество.
Вие не можете да промените сценария в пространството на вариантите, но вие можете да изберете друг. Опитвайки се да промените онова, което не ви устройва, вие мислите точно за него и по този начин вашият избор успешно се реализира и вие получавате, което не искате.
Съществуват различни подходи за интерпретация на съдбата. Един от тях е, че съдбата е предопределеност и колкото и да се извърташ, от нея няма да избягаш. Един се оплаква от несправедливостта на живота, на друг нищо не липсва, на един всичко му се отдава лесно, а друг се върти като хамстер в барабан и изпитва обида и възмущение. И се появяват всевъзможни учения за кармата и греховете през изминалите животи.
Човек да си помисли, че бог само с това и се занимава – да възпитава непослушните си деца, та даже и вместо да ги наказва незабавно, поради неизвестни причини отлага наказанието, въпреки че какъв смисъл има да се наказва човек за нещо, което той самият не помни.
И пак нови обяснения от типа: “Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди”, бъди оптимист и доволен от това, което имаш, човекът е нещастен, защото е вечно недоволен. Човекът уж се съгласява, но все пак му е неловко, нима няма право на повече, защо трябва да принуждава себе си да се радва, това е все едно да се принуждава да обича.
Наоколо вечно се суетят някакви “просветлени” личности, призоваващи за обща любов и прошка.
Естествено намират се и други, които не са съгласни със смирението и предпочитат да се радват на достижението, а не на даденото. За тях има друга концепция: “Човек сам кове щастието си”. А за щастието, както е известно, трябва да се бориш, че как иначе, “знаещи” ще ти обяснят, че нищо просто даром не се дава.
Каква неприятна необходимост да се бориш със света, а ако не можеш с него, трябва да се бориш със себе си.
След всяко сражение за истината на полето на битката остава неповреден само един факт: всяка теория представлява само един аспект от проявлението на многогранната реалност.
Всяка теория работи и затова има право на съществуване. Всяка концепция за съдбата също работи. Ако сте решили, че съдбата е нещо писано, така и ще бъде – вашият избор винаги се реализира. Което избирате, това и получавате. Каквото и мировозрение да изберете, истината винаги ще бъде на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно затова, защото и те също са прави
В.З.