Пиргова, както и сам можеш да видиш поставя акцент на три неща, адмирирайки смелостта на Ана Пиринска да ги изрече при Беновска.
Първо, че Нинова не е ефективен лидер на БСП.
Второ, че Нинова няма да е ефективен премиер.
Трето, че Нинова "трябва да мисли за оттегляне".
Първото е вярно. Второто, може би, но така и няма да опрем до това да разберем дали е така. Третото, дано, ама надали.
Накрая Пиргова, под негативно условие, прави прогноза.
Ако вътрешната съпротива срещу ръководството не се осъзнае като алтернатива, ако тя не предложи лидер, ако БСП не се разграничи от бордовете на държавни и общински фирми и от трохите, които ГЕРБ раздава и на нейни членове – тогава българското общество дълго ще бъде обречено на авторитарно управление – независимо откъде се появява то – министър-председател, президент , ляво или дясно.
И тук нещата са so-so, както рече Ана, когато Беновска, накрая, я запита спортувате ли.
Тази сутрин се събудих с мисълта, че оттеглянето на Нинова не решава проблема в БСП. Просто ще го замени със симетричен. Тогава пък ще трябва да решаваме проблем с мотивацията на тези, които я подкрепят, да работят за споделени цели.
Ако, спонтанно или не, опозицията в БСП се самоорганизира и излъчи лидерство, а, може би, и лидер, то едва ли точката на сплотяване следва да бъде "Нинова да си ходи". Това е абсолютно контрапродуктивно. Това не ценност, не е принцип, не е идеология.
Самоорганизацията на "опозицията" в БСП следва да е програмна. Около програмата на БСП, приета от Конгреса. Затова и слагам в кавички "опозиция" - опоненти на ръководството, но не и опоненти на програмата на партията.
От тактическа гледна точка, ако "опозицията" се консолидира и изясни позициите си, то в оставащото време до двата (или трите) избора през 2019, подготовката на партията преминава през споразумение. Ако Нинова може да бъде част от такова споразумение и негов гарант, с което да запази партийното единство, ОК. Ако не може, то тогава наистина БСП се нуждае от нов лидер. Който да даде гарнации и на двете крила за баланс, основан на паритет.
Горното не е домашен на БСП въпрос. Горното опира до това каква ще бъде през следващите години структурата на българското ляво. Дали то ще се развива върху изключителноте права на БСП да го представлява. Или пък ще заложи на идейния плурализъм, доколкото разминаванията по фундаментални въпроси вече са повече от очевидни.
БСП, от друга страна, има потенциала, водена от изцепки на сервилни клакьорчета, като обсъдения тук С.Г., да се превърне в третостепенна политическа сила лесно и бързо. Налице е мощен гравитационен център на доверие около президента Радев. Ако той даде разрешение за създаване на свързана с него политическа формация, при вътрешното разделение в БСП, съществена част от партията може да се присъедини към нея. Съществена, съществена, колко да е съществена. Ами толкова съществена, колкото, добавена към ядрото на новата политическа сила, да я превърне в първостепенна, а отнета от БСП, да я изпрати зад ГЕРБ в класацията, превръщайски я в третостепенна.
