баклавата е "там живеят чудовища"...
северняшката ми градска баба правеше точени кори на ръка докато удари осемдесетте. простичко е като рецепта-пресяваш два пъти добро бяло брашно. спомням си че нейде по времето на тройната бе във възхита от един пакет "тип 400" (показва пепелен остатък-за тия, пропуснали стокознания) точно на Варна мел. Иначе, докато точеше харесваше и Топаз, както и някои партиди на София мел(това за Здравка-по Варненско все още има чудесно брашно, но не от него пекат хляба) макар че най и допадаше брашното от една бутикова търговишка мелница в Люляково(арендатор-мелничар-собственик на цехове за пасти, торти и закуски-старчето си беше за архив-горд занаятчия, правещ най-доброто в 3дин свят на евтинжос. не съм минавал от три петилеткк, що не искам да видя упадъка). както и да е-пресято брашно с хладка вода и лъжица оцет се разточват достатъчно тънко да може спокойно да четеш вестника върху който са сложени да подсъхнат. трябват ти много вестници-за дивани, легла, фотьойли ,облегалки на табуретки и простори. Пълненото агне, баклавата и настъплението към Берлин се нуждаят от много пространство, време, планиране и жертвоготовност.
тайната е как да сипеш в сместа на чаша брашно, чашка хладка вода, на върха на ножа сол, поръсено с ожет и лъжицата разтопено масло, да го омесиш, да прецениш колко да престои под мокра кърпа и да разточиш кората прозрачна без дупка, да подсъхне да не лепне, да сложиш плънката от трошени орехи с канела, кристална захар, ако искаш -може и локум, не е грешка да наредиш в една тава-а тавите са "каравана) ябълки и круши за щрудел и дори настъргана тиква за тиквеник. всичко завито на стегнати пурички, нарязани на "баклавички и запечено до оная неизяснена определеност"с цвят на праскова" която само ко2ач на японски мечове разбира, и сиропирано на ДВА пъти. Първия път "да поема", реди се на етажи и се оставя цяла нощ да "изпръхне" и пак се залива с горещ! сироп(няма как при второто сиропиране баклавата да е гореща)
последно баба направи баклава около година преди да удари деветдесетака(и два месеца преди вторият си и последен инсулт).Невероятна. Като в детството ми. Питам я-пак ли почна да точиш?" Ако имаше одрински кори през живота си не бих пипнала точилката"