Едно време ...
Иронията е, че едно време също викахме "едно време какви кебапчета имаше". По всичко изглежда, че най-хубавите кебапчета са били през Каменната ера.
То не бил само Путин обектът за плюене, всичко се плюе, ама не за всичко се говори. Иначе отвратът а си отвори устата, а става отврат. По всички теми.
И да, преди повече от половин век кебапчетата бяха вкусни. Месеха се на място и по специална рецепта.
Хубавото кебапче става от хубаво месо, както хубавото вино се прави от хубаво грозде, е максимата, която всички истински старши скараджии изповядват. Според рецептурника на някогашното "Обществено хранене" в епохата на социализма у нас, сочни нашенски кебапчета стават единствено и само от свинска кайма. Рецептурникът е бил настолна кулинарна Библия за всички локали и домакинства между 1958 и 1989 година.
Според оригиналната рецепта от НРБ кебапчета се правят от 500 г мляно свинско от плешка, 500 г мляно свинско от гърди и 100 г сланина. Каймата се овкусява само с 3 броя подправки и то в точно определени количества. Кулинарният закон гласи - 5 г кимион, 5 г черен пипер и 20 г сол на килограм месо. Каймата се омесва много добре и трябва да поеме около 100-150 г вода, добавяна на порции, докато се извършва тази процедура. После трябва да втаса поне 24 часа, да улегне, както се казва. Хубаво е да отлежи едно денонощие в хладилника, поставена в тавичка. И при сипването й в тавата обаче си има технология - пластът не бива да е по дебел от 6 см. Докато си почива, на шестия час е хубаво да се премеси отново и пак да се разстели по същия начин.
После идва моментът с оформянето на кебапчетата. То се прави с пръсти, потопени в купичка с оцет и вода, смесени в съотношение 1:1. Големината няма значение и е според вкуса. След това е много важно на каква скара ще се пекат Някои ползват електрически, други - газови. Най-хубави обаче кебапчетата стават на дърва.
Каквато и да е скарата, трябва да е много добре загрята и стриктно почистена преди употреба с телена четка. Следва мазането ѝ, което се прави с отрязан наполовина лук, топнат предварително в чинийка с олио и прободен през средата с шиш.