Вчера беше Първи Май. Празник ,който някога обичахме, защото идваше лятото ,ваканцията и почти винаги манифестацията свършваше с първо къпане в Тунджа в най ранните ми години ,а сетне в морето за начало на сезона.Сега куцо и сакато реве как с камшици са ни карали да ходим на манифестация,заплахи за уволнения и каквито ви дойдат наум санкции, ако не идеш на манифестация. Глупости на търкалета! Беше си празник като всички празници,на тия"гадни" манифестации ходеха всички срещахме се с приятели ,които не сме виждали цяла година, след манифестацията плъзвахме по кръчмите ,колкото ги имаше тогава и обикновено закъснявахме за празничния обяд,който и тогава беше задължителното агнешко бутче.Кварталната фурна тогава беше пълна с готови опечени гозби, накипрените домакини ходеха и сравняваха тавите.Колко горд бях когато осемгодишен с единствения акордеон в училището вървях най отпред и свирех "Върви ,народе възродени" , а той, пустият му "Велтмайстер" ,с 40 баса тежи,та чак преплитам крака , ама свиря...иникой не стои зад мен с пръчка и хората ми се радват ,майка ми се надува , а баща ми ще трябва да черпи заради детето,дето ...глей го глей го как свири ,бе!!!Сега ще кажете : К`во му стана на Керпедена ,та се е разнежил!? Ми разнежих ,какво лошо има ,полека лека ставам сантиментално старче,но гледам да не досаждам.После възможността да набутам някой да чете нещо,което друг няма да погледне е изкусителна. Може и да не чете , ако иска, обаче не може да трие... хе-хе. Абе чиста злуопотраба си е да предлагаш някой да ти чете опусите...
А причината за тази моя словоохотливост дойде от най-неочаквано място.Както си цъкам като Зен-жи,пардон Ген-зи се натъквам ето на този епизод от филма "Бащато на войника":
https://www.facebook.com/reel/26940611862241476.Сърцето ми се сви,повярвайте ми... сви се заради мъката на този баща ,който трябва да затвори очите на единствения си син,една от хилядите трагедии във всяка война,която кара хората да страдат и да се убиват,война ,която винаги има поне една страна ,която да я счита за справедлива и освободителна ако щете. НЯМА ТАКАВА ВОЙНА И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО. Не ме пишете пацифист ,просто се замислих за отговорността и трагедията на бащата от филма ,ми той не е измислен и не е бил единствен.
Та този филм ме накара да си спомня за моя баща ,мир на праха му ,баща ми ,който ми купи въпросния акордеон ,който сам ми издяла дървена сабя защото трябваше да играя Принца в Спящата красавица ,която драматизирахме в предучилищната група!Аз мисля ,че съм добър баща ,но не аз мога да преценя. Та такива ми ти работи...както ме напъна ,тъй и ме отпъна... иска ми се ,много ми се иска когато ми дойде времето да се превърна в хубав спомен за баща в сърцата на моите деца.