И аз му преглеждам блога в момента. Свалих за "хапване" по-късно есето му за Одисейското образование. Преди време, още на Другото място, бях ти пращал едни статии за четене. Те са от Едно място, създадено от Един, който наскоро си отиде, светла му памет. Сещаш се кой и кое е мястото. :D
Наистина съм благодарен за линка и ми е ценен. Помниш, още в спора за Давутоглу и "Стратегическата дълбочина", на Другото място воден, застъпвах теза за това колко е добре и каква прекрасна възможност ти дава написаното да добиеш знание за метода, който противникът или опонентът ти прилага, за начина му на мислене. Тук пък, наскоро, посочих, че жълтият тефтер на Джон Болтън ми е много по-интересен от оранжевия перчем на Тръмп, както и торбето на Доминик Къмингс, спрямо платиненото куку на Борис. Брекзит, освен цялата трагедия и нелепост на факта, е демонстрация на какво е способен човек на знанието (и действието, основано на знание), ако му се предоставят необходимите му ресурси и свободата да ги управлява целенасочено.
:way_to_go-1308: