Чета ви и си мисля...
В съседния форум се забавлявах със съчиняване на алтернативна история, а Памфуций ме вкарваше в правия път хептен като залитнех. (Той ми липсва тук, впрочем!) Та един ден като си седях и съчинителствах, си помислих какво би било, ако в ден Х да речем на годината 1931-ва онзи недоучил австрийски художник просто не се събуди сутринта. Без драматични стрелби, без йезуитски отрови, просто прекали вечерта със шнапса и вюрстовете, скара се с Ева и вдигне кръвно, някоя мозъчна артерия поддаде и до сутринта съответстващите валкирии са го отнесли нанейде си. Ще промени ли тази смърт идващата катастрофа, ще предотврати ли Втората Световна, ще тръгне ли Германия по друг коловоз? И реших, че няма да се промени нищо. Самата личност вече е престанала да бъде важна, независимо от личностните си черти (както казва колегата буратиноб, не е задължително тези черти да бъдат положителни). Там вече са Гьобелс, Гьоринг и още други разработчици на идеята, издигането на един от тях - или на незабележим към момента член на екипа - е въпрос на кратка вътрешна борба и толкоз.
Каква е връзката с размишлението на тема кой е повече лидер - ББ или КН? Простичка. ББ има ЦвЦв и екипа му. КН няма такъв. Идеята на ГЕРБ няма да умре, ако утре ББ рече като Елцин "Уморих се, излизам в пенсия!". Зад идеята ГЕРБ стои маниакалната работоспособност на сивия й кардинал, взидан в темелите й. Ежедневният къртовски труд за обикаляне на села, паланки, градски, селски и махленски организации. Жени ГЕРБ, баби ГЕРБ, малцинства ГЕРБ, турци ГЕРБ, църковници ГЕРБ, абе каквото искате, но хранени хора, при това хранени лично и от ръка. Друго може да не е научила групата под ръковоството на ЦвЦв, но тази част от българската история е усвоена на шест с два плюса.
Ако КН има желание, би могла да се поучи от примера на друга интересна дама в българския политически живот - ЛЖ. Все още има живи от обкръжението й, които могат да обяснят на КН как така при поддръжката на самия ТЖ нейните великолепни идеи бяха пратени в девета глуха, за предателството на най-вътрешния кръг от "съратници", за срутването на всичко създадено с къртовски труд след смъртта й. За останалите не зная, но мисля, че ЛЛ е още жив в онова негово село до Чепеларе, а той може да го разкаже и поетично. Макар че "поетично предателство" е адска смес.
Сега извадете тупалките и точилките: природата може да даде милостиво на ББ дълги години пред него (дай, Боже, всекиму!), а той да реши да ги употреби на ползу роду, както той го разбира това. Докато зад него стои сивият му кардинал с личните бутонели, няма да има сила, която да го бутне отвътре на България - освен ако се намери нов Левски, който да застане зад нова знакова фигура, предположително с нова политическа формация. Това обаче предполага работа за години, а не месеци, което в днешния свят на скоростно удовлетворение е трудно намираемо качество. Новият Левски не само че ще трябва да се пребори с умората на избирателите и тихия приспивен глас на "Все едно няма да стане!", но и да догони наработеното от ГЕРБ към момента. Монументална задача. Кептън Бъди казва, че палачинката се обръща. От неговата клавиатура, та в Божиите записки! Това, което виждам като пропаганден материал от другата страна на палачинката, е впечатляващо. Да се надяваме, че орисницата българска този път ще вземе да ни отреже едно по-длъжко парче нишка, барем се вържат последните останки на някога усмихнатата, работлива страна, която помня.
Макар че дали я помня или това вече е конфабулация, дето казва Мици, започва да става спорно. Дето пее Елена Камбурова, "имало ли я е всъщност тази Русия" с малки географски поправки. 8)
https://www.1tv.ru/shows/koncerty/vystupleniya/elena-kamburova-russkie-plachi-vecher-k-100-letiyu-so-dnya-rozhdeniya-aleksandra-galicha-fragment-vypuska-ot-20-10-2018